РАЛИЦА СТЕФАНОВА, кореспондент на БТА в Казанлък

Първият музей, посветен на Алековия Бай Ганьо, отвори врати в казанлъшкото село Енина. Негов създател е Румен Сомов - потомък на Ганьо Сомов, вдъхновил Алеко Константинов за създаването на най-известния български хумористичен персонаж. 

„Ганьо Сомов за пръв път се споменава в „До Чикаго и назад“, когато Алеко Константинов отива при Айвазина на панаира - там е описано как "стоеше по турски със сини потури бай Ганьо Сомов". А срещата на Алеко с него е кратка, но достатъчна, за да го вдъхнови за създаването на хумористичния герой", разказа за БТА Румен Сомов. Това става през 1893 година, през 1894 година в списание „Мисъл“ излизат първите два разказа за Бай Ганьо, а през 1895 година излиза и книгата за него. Оттам нататък той е събирателен образ на много и различни персонажи, но първият, който е официално споменат, е именно Бай Ганьо Сомов от Енина. 

В музея Бай Ганьо посреща посетителите още от вратата, а експонатите, изложени там, са събирани в продължение на две десетилетия. Включени са както редки български и чужди издания на книгите за героя, така и автентични снимки и други предмети, а сред най-ценните е държавният печат на България от изложението в Чикаго. Показани са още автентична снимка на Ганьо Сомов и редки фотографии, както на Алеко Константинов, така и на кораба, с който той пътува до Чикаго, картина на Теню Пиндарев и множество карикатури на Бай Ганьо, сред които и такива на Чудомир.  

Целта на Румен Сомов е била да се усети атмосферата на времето, в което е живял Алеко Константинов, защото именно това е и времето, в което се ражда Бай Ганьо. В музейната експозиция са изложени и много свидетелства от това време, някои от които са свързани и с Казанлък. Тук е и най-голямата колекция от значки и медали на Алеко Константинов, събирани с години от туристически дружества, музеи и читалища на негово име. 

Музеят е частен и е създаден изцяло с дарения и доброволен труд, а с направата му Румен Сомов сбъдва една своя мечта - Бай Ганьо да заеме своето място в културата на страната ни и това да стане именно в родното му село Енина.

„Бай Ганьо е най-превежданият и най-известният литературен герой, с когото ни познават в целия свят, равностоен е на Дон Кихот и Санчо Панса, на Швейк, на много други хумористични герои, които имат своето място не само в световната литература, но и в музейни институции. Поради някакво криво разбиране, че Бай Ганьо ни излага, може би защото всеки се разпознава в него, ние се криехме от него“, коментира за БТА Сомов. Според него е било крайно време той да има свой истински музей, защото „когато можеш да се присмееш на нещо, ти си от другата страна“.

Фактът, че си от другата страна и се смееш, означава, че ти вече не си Бай Ганьо - ти си Алеко, каза той.

Освен музейна експозиция, в комплекса има още пивница, магазин, както и открита сцена, на която предстои да се организират различни културни прояви. Това е и единственият музей със студио за татуировки. Тук обаче желаещите ще могат да си татуират единствено подкова – за да им напомня за „Щастливеца“ и неговия Бай Ганьо. 

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Когато получиш нещо лесно, също толкова лесно го пускаш да си отиде.“

Нора Робъртс, американска писателка, родена на 10 октомври преди 76 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...