ТАТЯНА КРИСТИ, Фейсбук

Много говорим за гигантските проблеми в България на най-високо ниво. Когато някой спомене за някакъв малък и незначителен проблем, много хора казват „ама какво толкова, има много по-важни неща, за които да се възмущаваме.” Ами не, малките проблеми са следствие на големите. 

Ето ви един малък, микроскопичен, незначителен проблем, който всъщност е следствие на повредената държава. В центъра на Варна (която уж ще става младежка европейска столица) на няколко метра от Операта и главната улица, има една порутена стара къща, която се мъдри между нови кооперации. Тази къща има един ужасен вътрешен двор. В този двор от години живее едно вързано куче, което лае 24 часа в денонощието. Терорът от този лай става особено непоносим през лятото, когато хората спят на отворени прозорци. Не веднъж хора са се оплаквали на живеещите в къщата да вземат мерки, но отговорът винаги е бил „в моя двор си правя каквото искам.” (когато отворят вратата, а това почти никога не става). Няколко пъти е идвала полиция, но живущите никога не са й отваряли вратата и полицаите са си тръгвали. Опитах се тези дни да разреша проблема. Първо, позвъних на вратата на хората, никой не отвори. Оставих бележка на вратата. Никаква реакция. На следващия ден бележката я нямаше (явно взета и прочетена). Нямаше никаква реакция с кучето и през последвалите дни. И ето резултата от порочния административен кръг: Когато човек се обади на полицията, полицаите казват, постоянен лай от куче, не е в наредбата за шума, в която влизат само музика, човешки викове и строителни дейности. 

Могат да оставят предупредителна бележка, но след като живущите в къщата не им отварят, няма на кого да я оставят, защото тя трябва да е адресирана до определен човек. Нямат основания да влязат с взлом в къщата, защото нямат доказателства за нередности. Като им кажа, че кучето е малтретирано като стои непрекъснато вързано и сигурно е полудяло, те ми отговарят, че по закон това не е жестокост над „гръбначно животно” и нищо не могат да направят. (Жестокост над гръбначно животно по закон включва побой или смърт.) Казвам им, със сигурност това куче не е регистрирано и ваксинирано, не може ли да ги глобите на тези основания? Отговарят им — „няма как да проверим след като не ни пускат в къщата.” Съветват ме да се обадя на общината. Звъня на районната община, те ми казват, че нищо не могат да направят и ми казват да се обадя в градската община в Дирекция за управление и сигурност на обществения ред. Няколко дена подред звъня на всички дадени от общината телефони в сектора Обществен ред и жалби И НИТО ЕДИН ОТ ПРИЛОЖЕНИТЕ ТЕЛЕФОНИ НЕ ВДИГА! НИТО ЕДИН! Опитвам се да намеря зоозащитни организации в града, намирам само един телефон, който е невалиден. Друга информация нямам. 

Звъня отново в полицията от там ми казват, че в България няма зоополиция както на други места и нищо не могат да направят. Дават ми два телефона на двама квартални полицаи, които са на този район. Техните телефони също не отговарят. И тук свършва порочния кръг. Всички служители, с които говорех не знаеха как да ми помогнат. Ето тук е разликата между цивилизованата държава и изостаналата такава. Цивилизованата държава се грижи за спокойствието и добруването на гражданите си и наказва лумпените. Тук е обратното – държавата стимулира лумпените. А колко по-лесно би било да се променят някои наредби и да се въведат едни тлъсти глоби за подобни неща – както в цивилизованите страни. Където този проблем се решава точно за няколко минути с предупреждение, глоба, пак глоба, съдебен иск, както и отстраняване на животното от дома. Малките проблеми са огледало на големите.

 Единствено остават медиите -- а на медиите дали ще им пука? Адресът е Варна, ул. Крали Марко 19. Иван Портних????

 

„На четиридесет години открих, че кралицата на всички цветове е черното.“

Огюст Реноар, френски художник, роден на 25 февруари преди 183 години

Анкета

Ще подарите ли книга за Коледа?

Да, както винаги - 80.8%
Да, за първи път - 0%
Не, предпочитам друго - 15.4%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Опера без... текст?!

 

 

И все пак германската композиторка от румънски произход Адриана Хьолцки вече направи този абсурден авангардистки опит

Между документалното и въображението

 

„Мери. Раждането на Франкенщайн“ – фокус на текста е вглеждането в творческия процес, довел до създаването на най-популярния роман на Мери Шели

"Най-дългата нощ" - майсторска работа. И днес се гледа с удоволствие

 

Филм на Въло Радев от 1967 година, по сценарий на Веселин Бранев, оператор Борислав Пунчев, музика Симеон Пиронков