ТАТЯНА КРИСТИ, фейсбук

Какво се случи в „европейската“ лятна столица на България. Около 200 лумпена, организирани от фашистката партия Израждане, бяха окупирали Фестивалния комплекс, където трябваше да се излъчи филмът „Близо“ в 18:30. Пристигнах пред сградата в същото време. Входът беше окупиран от платени гологлави лумпени, много с тениски на клуба „Черно море“.  Поне половината от докараните бяха непълнолетни --- платени лумпенчета, които не знаеха защо са там. Т.е. деца. Питах няколко защо са там – „Ами протестираме.“ Аз- „С/у какво?“ Те, обръщат се към друг – „Брат, за кво е протестът?“ Той — „С/у пед@лите, ве“! Друг – „Тук пускат филм за пед@дали!“ Аз – „Гледали ли сте го?“ Те – „Не!“ Аз - „А защо сте тук, ако не сте го гледали? Колко ви плащат да сте тук?“ Те – хилят се.

Отидох при полицаите, които пазеха от страни – Аз –„Тези хора заплашват със смърт други хора! Разгонете ги!“ Полицаите –„Те имат право на протест!“ 

Прокарах си път към входа в сграда. Разбира се, лумпениадата от Израждане започна да ме тормози, снима, обижда, заплашва. Олигофренът Курдов отново започна да ме снима с телефона си. Аз отидох до полицията на входа и ги питах – „Няма ли да вземете мерки?“ Полицията мълчи. Израждениците – „Защо си тука, ма, да провокираш?“ Аз се обръщам към полицията и им казвам – няма ли да вземат мерки с/у агресията при положение, че аз не съм провокирала никого, а просто искам да вляза в сградата. Полицията не реагира.

Вербалната агресия на фашагите изражденци продължава. Аз им показвам среден пръст. Полицията ми казва – „Защо ги провокирате?“ Аз съм провокатора според  полицията! Обидите и заплахите към мен са нищо! Влизам в сградата на ФК. Там са около 20-та човека, дошли да гледат филма. Има  и руски граждани от ЛГБТ общността. Оказва се, че филмът е спрян от прожекция. Лелята на касата не казва защо и кой. Искам да изляза от сградата. Полицията ме спира – не можело, защото сме трябвало да чакаме изражденците да си тръгнат и тогава. Аз им казвам, че това е абсурд и че те не защитават жертвите, а агресорите. Казвам им, че в нито една цивилизована страна това не би могло да се случи. Една млада полицайки ми казва –„Ами тук е България!“ Аз я питам – „Е харесва ли ви такава България?“ Тя - „Много ми харесва!“ 

Аз й обръщам гръб. Цялата група решаваме да излезем през страничния вход. Виждаме, че фашизоиди са блокирали изхода. Полицаите се страхуват да ни пуснат да излезем. И ни връщат обратно в сградата. Не смеят да пробият кордона на фашагите. Страхуват се! Групата руснаци отказват да се подчинят на полицаите и излизат от задния вход. Аз ги следвам. Там ги напада група  фашаги. Започват да крещят и да ги ритат и блъскат. Групата я чака такси, фашагите пречат на таксито да тръгне. Връщам се при полицията в сградата. Казвам, че е имало физическа агресия. Нищо. Казвам им, че напускам сградата. Полицаите ми казват –„На ваша отговорност, не можем да пазим всички!“

Аз си поръчвам такси на задния вход. Трима полицаи ме придружават до него. Напускам. Връщам се вкъщи и влизам с дрехите под студен душ. Трудно дишам. Не мога да повярвам, че съм телепортирана в 1933 г. в Германия! 

ОСТАВКА НА МИНИСТЪРА НА МВР, ОСТАВКА НА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР, ОСТАВКА, БОКЛУЦИ!

 

  • БЕЗСМЪРТИЕ

    Девизът „Свобода или смърт“ навърши 250 години

    Фразата е използвана за първи път в църква, когато адвокатът и законодател Патрик Хенри държи пламенна реч, за да убеди колонистите от Вирджиния да се подготвят за война срещу потисническата Великобритания

„Опитвам се да не гледам напред или назад, опитвам се да продължа нагоре”.

Шарлот Бронте, английска писателка, родена на 21 април преди 209 години 

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„И аз слязох“ - завещанието на Владимир Зарев

 

Писателят стриктно се придържа към евангелския текст, самият той се стреми да бъде стегнат, лапидарен, обран, ефективен, бяга от многословието...

Възродени звездни мигове от оперното изкуство

 

„Запленени от сцената“ от Огнян Стамболиев – книга от портрети на оперни творци

Дневникът на Борис Делчев – разрез на соцепохата

 С какво обаче записките на литературния критик са чак толкова опасни? Двадесет години след първата публикация, когато страстите са стихнали, а и почти никой от действащите лица вече не е сред живите, те вече се четат по друг начин.