ХРИСТО КОМАРНИЦКИ, "ФЕЙСБУК"

Ако живееш на Територията, най-добре да си умрял. Тогава живот ще си живееш! Понеже българите са царе на посмъртните почести и салтанати. Цяла седмица ще говорят благо за тебе по телевизорите, шербет ще се лее - чак да ти се догади, може даже и национален траур да ти направят, тридневен.

Защо бе, племе загубено и наведено, защо не си уважаваш хората, които заслужават, приживе???

Защо сега лееш крокодилски сълзи за Боян Петров, мир на духа му, а само преди няколко месеца позволи на министъра на околната среда да се изгаври с идеите му за Пирин? Защо не издигнахте Боян Петров за министър на екологията, или на младежта и спорта?

Защото там трябва да турите някой гнусен мазен тип, който да врътка далаверите. Свестните хора ние само ги миришем!.

Защо за един Кристиян Таков, Бог да го прости, - блестяща личност, юрист и човек, не намерихте място в управлението на България? А се редихте на опашка да го видите вече мъртъв...

Отвратителна е тая работа, лицемерна и пошла.

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

„Ние сме за света все още една неизвестна кинотеритория. Тепърва трябва да пробиваме - нямаме унгарския, полския, чешкия или немския опит от миналото.”

Никола Рударов, български актьор и режисьор, роден на 6 декември преди 98 години.

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков

"Звезден пратеник". Марин Георгиев за Николай Кънчев, за истината

 

Пътят и съдбата на Николай Кънчев са част от пътят и съдбата и на българската поезия от края на 50-те години до 2007, когато той напусна този грешен свят.

Потокът на паметта: разкази между личното и родовото

Сборникът на Тодорис Гонис „Черната рокля на гарвана“ прави опит да изгради многопластова карта на паметта, в която личното преживяване се преплита с колективната история и устната традиция