ХРИСТО КОМАРНИЦКИ, "ФЕЙСБУК"

Ако живееш на Територията, най-добре да си умрял. Тогава живот ще си живееш! Понеже българите са царе на посмъртните почести и салтанати. Цяла седмица ще говорят благо за тебе по телевизорите, шербет ще се лее - чак да ти се догади, може даже и национален траур да ти направят, тридневен.

Защо бе, племе загубено и наведено, защо не си уважаваш хората, които заслужават, приживе???

Защо сега лееш крокодилски сълзи за Боян Петров, мир на духа му, а само преди няколко месеца позволи на министъра на околната среда да се изгаври с идеите му за Пирин? Защо не издигнахте Боян Петров за министър на екологията, или на младежта и спорта?

Защото там трябва да турите някой гнусен мазен тип, който да врътка далаверите. Свестните хора ние само ги миришем!.

Защо за един Кристиян Таков, Бог да го прости, - блестяща личност, юрист и човек, не намерихте място в управлението на България? А се редихте на опашка да го видите вече мъртъв...

Отвратителна е тая работа, лицемерна и пошла.

  • КОЛЧО СЛЕПЕЦА

    Честито Съединение - напук на Русия

    "Най-големият противник на силна и независима България тогава беше именно Руската империя, защото се опасяваше, че ще се ориентираме към Великобритания", пише Колчо Слепеца в рубриката "Из кривиците на времето"

„Да пиеш по цял ден е много по-трудно, отколкото да си инжектираш хероин. Алкохолът е истинска отрова.“

Ейми Уайнхаус, английска певица, родена на 14 септември преди 43 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Защо сме толкова еднакви?

 

 Джон Ланчестър на пръв поглед не клейми социалните мрежи, но индиректно романът му е присъда над един свят, който позволява през чатботове да се крадат биографии и да се наказват невинни.

Когато боговете нямат думата

 

Запазвайки епичния характер на оригиналното произведение, Кристофър Нолан предлага своя собствена интерпретация, по-съвременна, интелектуална и философска.

Възкресяване на живописци-класици

 

Старите майстори в новия художествен контекст.

  • Между изложбата и аукциона