ИВО БАЛЕВ, в. "Сега"

Още характеристики за Борисов Три (третия кабинет на Борисов, казано по Димитър-Пеневски). 

В първия си мандат, а и преди това, Борисов не излизаше от телевизора, а когато все пак излезеше за малко, се обаждаше по телефона на сутрешните блокове, за да ги поправя, когато грешат водещите или техните гости.

Третият Борисов ограничи медийните си изяви, което сигурно е мъчително за него. Затова, като се яви в телевизор, изпуска поне 4 атмосфери налягане, което се трупа, докато седи извън плазмата и кинескопа. Може би понякога си спомня времето на своята медийна девственост, когато не е и подозирал, че един ден ще бъде най-медиатичният и най-силният човек в държавата. 

Тогава си е крачел през живота, свирукал си е, небето над него е било небе, земята - земя. Не му е дори минавала през главата мисълта и представата за това да си в положение, когато трябва да ограничиш медийните си изяви, защото от тях се трупат и негативи.

Отлетя и времето, когато Борисов изливаше свободно потопа на съзнанието си, пердашеше всички наред, без оглед на логика, правдивост, съгласуване. Нямаше нужда - той можеше да каже каквото му хрумне, без никакви последствия, защото мъжката воля и чаровете му омагьосваха материала. Парадоксът е, че в условия на по-разхайтени медии, каквито имаше доста при появата му в обществения живот (2001), той имаше несравнимо по-голям медиен комфорт - заради обаянието, с което бе хипнотизирал целия медиен свят от последната репортерка мускулопипачка до изпечени главни редактори с дебели пури. 

Медийната среда и публичният живот в страната бяха толкова зажаднели за автентична фигура, че Борисов бе като глътка кислород в спарена атмосфера. Парадоксално е, защото 16-17 години по-късно медиите в по-голямата си част са дресирани, но за комфорта от едно време и дума не може да става. Някогашният чаровен фантазьор и комиксов отмъстител през годините метаморфозира до тежко паве, което затиска медийната каца с кисело зеле. Капакът е затиснат, но отдолу вървят ферментация, движение, миризми. 

Този четвъртък в сутрешния блок на bTV Борисов мина през всички актуални теми като урагана Флорънс през Щатите - и едно от нещата, които каза, е, че не се бил ядосвал от карикатурите, посветени нему.

"Не! Аз, ако съм се ядосал, досега да..." - каза премиерът, но изглежда се усети и не довърши изречението - какво би направил, ако се беше ядосал?

В това изречение и липсващия му край е сложна работа да се проследят фантазмените девиации, които правят фактите малко алтернативни.

Че не се ядосва на карикатурите - това е видимо. Има хора, дето ще ти счупят носа, за да ти докажат, че са спокойни: "Абе аз казах ли ти, че не съм ядосан бе, тъпанар с тъпанар, бум, тряс, кроше, ъперкът, маваши-гери, фронт кик!" 

Друго неудобство в комплектуването на това изречение е, че логическият му завършек никак не пасва на мисленето, което би трябвало да има един неавторитарен политически лидер, какъвто е Борисов. Лидер, който няма институции бухалки, няма си в огледалото съдружник с медии бухалки, няма си прокурор, дето - "шефе, не ми се смей, ти си го избра". 

Затова и Борисов не довърши изречението - защото не е такъв лидер и такива не му минават през ума. 

***

Генералът от заглавието и картинката е Симон Боливар - в една книга с подобно заглавие се разказва за самотата на стария лидер; чели сте Маркес, да не ви обяснявам.

  • ТРАГЕДИЯ

    Вечната Янка Такева. Кой дърпа конците в образованието

    Ако дърпаш цял сектор назад, може ли да минаваш десетилетия наред между капките? Българското образование достигна ниски нива по много причини, но една от тях е могъщ синдикат...

     
  • ЕКШЪН

    Жан-Клод Ван Дам - човекът с патентования ритник

    Той е шампион по бойни изкуства, културист, актьор и режисьор. Разкрачът и акробатичните му удари са патентовани. Има и свой паметник в естествен ръст в родния си град Брюксел. Екшън звездата Жан-Клод Ван Дам е роден на 18 октомври.

     
  • ЩУРЕЦЪТ

    Кирил Маричков, който си отиде на сцената

    Паметно е неговото участие в зората на демократичните промени срещу тоталитарния режим на БКП. Заедно с Богдана Карадочева и Стефан Димитров, Тодор Колев, Васко Кръпката и мнозина други той възпламеняваше митингите през 90-те години.

     

     
  • ПАМЕТ

    Жерар Филип: Мисля, че съм горделив

    Интервю с френския актьор от 1959 г., малко преди да се разболее и да напусне този свят

     

„Враг номер едно на изкуството е да прилича на нещо вече правено, на нещо гледано. Ценното е уникалността.”

Георги Мишев, писател и сценарист, роден на 3 ноември преди 89 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Между два кадъра“ - разговори за кино

Новата книга на кинокритика Деян Статулов съдържа 51 интервюта със съвременни творци на българското кино... 

По стъпките на Алеко

"Тази книга е своеобразна в много отношения, включително и с начина на издаване – взаимопомощ, както на село навремето се събираха да свършат най-трудната работа при строежа на нов дом – да излеят бетонната плоча, или изкопаят основите." - Марин Георгиев за книгата "Спомен за доброто” на Ганчо Иванов...

За личното и отвъд него

 

„Нож“ на Салман Рушди всъщност представя образа на новото поколение терористи, които са готови на всичко и не познават чувството на съжаление...