1. На 1 март 2022 г. Съветът за електронни медии реши да ограничи временно разпространението на руските телевизионни програми RT и "Спутник" и производните й. Това решение е навременно и даже закъсняло, но агресивната пропутинска пропаганда не се осъществява само от тях.
Има и много български медии и български журналисти, които от години участват в руската хибридна война срещу България и Свободния свят. Контролните органи в лицето на СЕМ и КРС не ги санкционират, "аргументирайки се" с наличието на свободата на словото и липсата на цензура в България. Редица обществени и частни медии в България систематично лансират тези, коренно противоположни на ценностния европейски, евроатлантически и демократичен избор на българските граждани.
Разбираме, че рупорите на руската пропаганда няма да бъдат отстранени бързо от ефир. Но може да им се намери алтернатива - гледната точка на свободомислещите хора, представена от свободомислещи журналисти. Обществените медии са длъжни да правят това по силата на Закона за телевизия и радио. Според чл. 6, ал. 3 от този закон БНР и БНТ трябва да "осигуряват чрез програмната си политика защита на националните интереси, общочовешките културни ценности, националната наука, образованието и културата на всички български граждани без оглед на етническата им принадлежност". Чл. 6, ал. 6 от същия закон ги задължава да "отразяват различните идеи и убеждения в обществото чрез плурализъм на гледните точки във всяко от новинарските и актуално-публицистичните предавания с политическа и икономическа тематика".
БНР и БНТ от години не изпълняват тези свои задължения - както заради политически поръчки, така и поради липсата на подготвени свободомислещи журналисти. Затова предлагаме в ефира на БНТ и БНР да намерят място авторски формати, които сега са изтикани в периферията на медийното пространство, но се водят от качествени и обективни журналисти. Формати, в които се отстоява обективната истина за войната в Украйна, а не се прави антидемократична пропаганда.
Що се отнася до частните и партийни медии, които участват в хибридната пропагандна война на Кремъл, те могат да бъдат задължени да предоставят пълна информация за финансирането си, както и да обозначават своите журналистически продукти с надпис "непроверена/едностранчива информация".
Съгласно правомощията си регулаторният медиен орган ще бъде натоварен да изготви и периодично да обновява списък на "хибридните медии" по предварително уточнени критерии. СЕМ или друг оторизиран държавен орган трябва да може и да блокира уебстраниците на медии, обявени за "хибридни".
2. Обезпокоени сме и от начина на преподаване в училище - както на история, така и на много други предмети, който обуславя високата медийна неграмотност на учениците и тяхната неспособност да различават истинските новини от хибридните.
Настояваме учителите задължително да преминат курс по медийна грамотност, преди да я преподават на учениците като отделен предмет или в часовете по обществени дисциплини. Предметът трябва да е освободен от сложни и ненужни учебни съдържания. В България се извърши "деидеологизация", но не и декомунизация на образованието.
Учениците все още не се възпитават в духа на европейските ценности. В същото време продължават да изучават една странна идеологизирана версия на историческа митология, която представя Русия - най-сериозното препятствие пред изграждането на модерна национална и демократична държава в България - като най-добър приятел и "брат" на българите.
Настояваме също предметът "Гражданско образование", изучаван в момента само в ХI и XII клас, да бъде въведен и в началния и среден курс на българските училища и да бъде преподаван от подготвени учители. Целта е българските ученици да получат базови знания за политиката, либералната демокрация и международните отношения, за да не бъдат "политически неграмотни", и да могат да направят свободен и информиран избор на своите политически възгледи и предпочитания.
3. Обръщаме внимание на прокуратурата, че според чл.419а от НК във връзка с изпълнение на задълженията на България по международното право е забранено да бъде оправдавано, отричано или грубо омаловажавано извършено престъпление против мира и човечеството, когато се създава опасност да се упражни насилие или да се създаде омраза срещу отделни лица или групи от хора. Нарушилите този член могат да получат до 5-годишни ефективни присъди.
В страната ни вече влизат бежанци от Украйна - българи и украинци, а речта на омразата, оправдаваща Путин, създава опасност от омраза към тях в момент, в който търсят подслон и защита. Прокуратурата следва да предприеме действия по компетентност особено спрямо политиците, които вършат посоченото престъпление, като задействат релевантния текст от Наказателния кодекс.
Калин Манолов - журналист и издател
доц. д-р Момчил Дойчев - преподавател в НБУ
проф. д.п.н. Татяна Дронзина - преподавател в СУ
Юлиана Методиева - журналист и правозащитник
проф. д.ф.н. Мартин Табаков - философ, БАН
доц. д-р Петър Воденичаров - социолингвист, ЮЗУ
проф. д-р Зарко Ждраков - преподавател в Художествена академия
о.з. кап. първи ранг Васил Данов - Атлантически съвет на България
полк. Вилис Цуров - Съюза на офицерите от резерва "Атлантик"
Светослав Нахум - писател
доц. д-р Валерия Кардашевска - преподавател в НАТФИЗ
доц. д-р Светлана Божилова - преподавател в СУ
проф. д-р Тодор Тагарев - Българска академия на науките
Александър Кашъмов - адвокат, правозащитник
Мохамед Халаф - журналист
Стойко Стоянов - главен редактор на "Фактор"
Веско Кръпката - поп певец
Даниела Горчева - издател, историк, публицист
Димитър Стоянов - журналист
доц. Велизар Шаламанов - Институт по информационни и комуникационни технологии на БАН
о.р полк. Владимир Миленски - Атлантически съвет на България
Юлиана Димитрова - учител, историк
инж. Бойко Бочев - бизнесмен
проф. дфн Георги Фотев - социолог, НБУ
Алфред Фосколо - пенсионер, правозащитник
Белчо Дончев - пенсионер, писател
доц. Методи Андреев - преподавател в УАСГ
Виктория Пандурова - инженер, пенсионер
доц. д-р Красен Станчев - икономист и философ
Ангел Димитров Найденов - IT специалист, "Алнусофт" ЕООД
д-р Иван Иванов - лекар
проф. дфн Витан Стефанов Митев - философ
Иван Ибришимов - журналист
Ана Дадалова - машинен инженер
Огнян Ханджиев - юрист
доц. д.с.н. Огнян Минчев - социолог и политолог, СУ
Христо Узунов - актьор
