Беларуската носителка на Нобелова награда Светлана Алексиевич осъди полицейското насилие срещу протестиращите в своята страна и призова Александър Лукашенко да си отиде по мирен начин.

72-годишната авторка спечели Нобел за литература през 2015 г. за творчеството си, документиращо  ужасите на войната и живота при репресивния съветски режим, включително Чернобилската катастрофа през 1986-а. В първата си публична реакция на протестите, които избухнаха в Беларус в деня на оспорваните президентски избори в неделя, писателката каза през  Радио Свобода/Свободна Европа, че Лукашенко трябва да се оттегли мирно, за да предотврати кървава гражданска война.

„Мисля, че властите обявиха война на своя народ. Обществото се радикализира пред очите ни.  Защото начинът, по който се държат омоновците (силите за борба с масови безредици), дори не можехме да си го представим ... Видяхме какво става в други страни, а у нас стрелят в кола, в която има малко дете, и то лежи цялото в кръв, пребиват бременна жена, и задушават задържаните  с колене - също като този случай, който предизвика бунтове в Америка."

Писателката разказва как полицаите грабват абсолютно мирни хора от улицата и ги затварят в спортни зали без храна и вода. Вчера е имало протестна женска акция за солидарност с две искания - да се разбере истината за изборите и не бъдат убивани мъжете им. Жените носели цветя, молели се през Вечния пламък. И когато започнали да се разотиват и на площада останали  по-малко, били нападнати от омоновците. 

Алексиевич сподели, че е  шокирана от "нечовешките, сатанински" действия на полицията. Тя допълни, че това по-рано е било немислимо и предположи, че Минск може да е получил подкрепа от Русия. Преди президентските избори в неделя Алексиевич заяви, че ще гласува за главния опозиционен съперник на Лукашенко - Светлана Тихановска. Писателката подчерта, че разбира защо Тихановска, новак в политиката и доскоро майка, гледала децата си вкъщи, е заминала от Беларус на по-безопасно място в съседна Литва.

„Тя беше и остава символ на промяната, на стремежа към нов живот — каза Алексиевич. — Направи каквото можа. Няма да кажа лоша дума за нея. Нека сега  мъжете да излязат напред".

Алексиевич изрази възхищението си от белоруските протестиращи: „През последните няколко седмици просто се влюбих в моя народ. Това са съвсем различни хора, силата им е напълно различна. Преди бях малко разочарована - сега вече не. " 

А към Лукашенко, когото отдавна критикува, тя се обърна с думите: „Иди си, преди да станало е късно, преди да си хвърлил хората в ужасна бездна, в бездната на гражданската война. Ти просто искаш власт и желанието ти ще свърши с кръв".

И по-рано Светлана Алексиевич е обвинявала президента на Беларус, че е превърнал страната й в "малък тоталитарен резерват в Европа".

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

 

"Понякога онова, което не можем да задържим, променя завинаги начина, по който виждаме света."

Ан Карсън - носител на Нобелова награда за литература

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...