Къщата с маймунката, построена от възрожденския майстор Колю Фичето, ще бъде купена от общината във Велико Търново, съобщиха местните медии.

Емблематичната сграда се продава за 119 хил. лв. от Съюза на учените. Неговият председател проф. Боян Вълчев е предложил първо към общината да откупи архитектурния паметник. Парите ще бъдат взети от общинския приватизационен фонд. Съветниците от Реформаторския блок предлагат къщата да се превърне в музей на архитектурата. 

Къщата с маймунката е построена през 1849 г. за Никола Коюв в началото на Самоводската чаршия. Изградена е върху изключително тесен терен, с лице около 6 м и дълбочина 15 м. Тя е триетажна сграда с магазини, складове и жилище. Както останалите търновски къщи и тя е разположена на две улици. Помещенията откъм долната улица са на по-високо ниво, оттам се влиза в двата жилищни етажа. Връзката с другия етаж се осъществява посредством вътрешно стълбище. Приземният етаж е оформен с два големи отвора, сегментно засводени (сега запълнени). Над тях, над гладко измазана част в средата е поставена върху профилирана колонка седяща маймунка с плоча с надпис. От двете страни се намира по един елипсовиден отвор. Над тази част започва първият етаж, който е издаден напред с около 26 см. Преходът е оформен със слабо профилиран корниз. В средата етажът е издаден напред със заоблен и трапецовиден еркер.

Вторият етаж излиза напред като първия, но е с много по-богата вдлъбната крива и малки правоъгълни профили и отстъпи. На стената има по пет прозореца, три от които са на еркера. Оригинално е разположен вътрешният вестибюл , намиращ се на средния етаж. Светлината до него идва от прозореца на тавана на горния вестибюл. Външното оформление е с тухлена облицовка с изпъкнали фигури. Този начин за украсяване на външните фасади (чрез тухлен пълнеж) се среща рядко у нас - предимно в градежите на Кольо Фичето. Такава украса на фасадите се среща и в други къщи в Търново, Горна Оряховица, Преображенския и Плаковския манастир, където е работил Майсторът. Къщата с маймунката е реставрирана по проект на арх. Т. Теофилов.

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

„Религиозният култ е едно представление, едно драматично представление, една фантазия, една „заместваща“ реализация.“

Йохан Хьойзинха, холандски филолог и историк, роден на 7 декември преди 153 години

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков

"Звезден пратеник". Марин Георгиев за Николай Кънчев, за истината

 

Пътят и съдбата на Николай Кънчев са част от пътят и съдбата и на българската поезия от края на 50-те години до 2007, когато той напусна този грешен свят.

Потокът на паметта: разкази между личното и родовото

Сборникът на Тодорис Гонис „Черната рокля на гарвана“ прави опит да изгради многопластова карта на паметта, в която личното преживяване се преплита с колективната история и устната традиция