Кубинският диктатор Фидел Кастро е играл неочаквана роля в литературата, твърди theguardian.com. Той е бил неофициален редактор на Габриел Гарсия Маркес. Кастро почина на 25 ноември, а Маркес - през 2014 г. Двамата ги свързва крепка дружба още от 70-те години на ХХ век. 

"Кастро беше страстен читател. Когато се запозна с Маркес през 1977 г., двамата прекарваха часове в разговори за литература. Фидел предложи на Габриел да чете ръкописите му, защото имаше добро око за детайлите", разказва Стефани Паничели-Батала, университетски преподавател от латинска Америка. Тя е автор на книгата "Fidel & Gabo", излязла през 2009 г. 

Кастро правил фактологични и граматически поправка, но не и идеологически, твърди тя. Кубинският лидер поправял грешки, когато ставало за оръжия, използвани от героите на Маркес. Освен това правел анализ на романите и споделял на какво му напомнят. 

 

 

„Критиците ме мразят повече, отколкото аз мразя тях.“

Мишел Уелбек, френски писател, роден на 26 февруари преди 68 години

Анкета

Ще подарите ли книга за Коледа?

Да, както винаги - 80.8%
Да, за първи път - 0%
Не, предпочитам друго - 15.4%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Опера без... текст?!

 

 

И все пак германската композиторка от румънски произход Адриана Хьолцки вече направи този абсурден авангардистки опит

Между документалното и въображението

 

„Мери. Раждането на Франкенщайн“ – фокус на текста е вглеждането в творческия процес, довел до създаването на най-популярния роман на Мери Шели

"Най-дългата нощ" - майсторска работа. И днес се гледа с удоволствие

 

Филм на Въло Радев от 1967 година, по сценарий на Веселин Бранев, оператор Борислав Пунчев, музика Симеон Пиронков