"Свободна Европа"

Музиканти казват за него, че може да дирижира, без да има нотите пред себе си. Просто държи "в главата си" цялото произведение. Освен това няма значение от коя епоха е произведението, защото репертоарът му е огромен - от барокова до съвсем съвременна музика.

В четвъртък Емил Табаков дирижира едно от най-новите музикални произведения - с тази разлика, че то не е писано от друг, а е негово собствено. Казва се "Концерт за цигулка и оркестър" и ще звучи в Зала "България" в София. Солист е Светлин Русев.

Твърде малко диригенти по света са също и композитори. Такива са Густав Малер и Рихард Щраус, например. В България такъв е Васил Казанджиев. Има и други, разбира се, но списъкът съвсем не е дълъг.

"Концертът за цигулка и оркестър" вече имаше премиера в България - това стана миналата година по време на Мартенските музикални дни в Русе. Софийската публика го чу за първи път в четвъртък.

Емил Табаков е от плеядата забележителни български диригенти, сред които бяха също Емил Чакъров и Димитър Манолов. Във Великобритания са го определяли като един от стоте най-добри професионалисти в света. Сред 250-те диска, в които е записана дирижирана от него музика, са такива, които са издавани от Елан, Капричио Делта, Еми, Пентагон. Гостувал е със свои оркестри или като гост диригент в залите на пет континента.

Емил Табаков е роден в Русе през 1947 г. Завършва Националната музикална академия в София през 1974, а само две години по-късно става диригент на Русенската филхармония. Още година по-късно печели първата си награда - тази за млад диригент в Копенхаген.

Бил е ръководител на Камерния ансамбъл "Софийски солисти", бил е главен диригент на филхармониите на София и Белград, и на симфонични оркестри в Анкара и в София.

През 1997 г. е министър на културата в служебното правителство на Стефан Софиянски.

  • IN MEMORIAM

    Европеецът Пламен Асенов

     Негова е поредицата „Великите европейци“, излязла в книги, излъчвана по радио „Пловдив“ и публикувана на сайта на „Свободна Европа"

     
  • ПОЗИЦИЯ

    ВУЛКАНизациии

     Коментар на Митко Новков по повод скандала с наградата за роман на годината, която се връчва от фонд "13 века България"

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Приближаване до Кръстю Лафазанов

    Той не става зъболекар, въпреки че е приет първоначално стоматология, но прави ярки, запомнящи се и незабравими роли в стойностни тв спектакли.

„На 20 години, когато още нищо не знаех за живота, Кафка ми вдъхна желание да пиша, показа ми, че няма нужда да знам имената на нещата и механизмите на света, за да излея чувствата си върху хартия.“

Иън Макюън, английски писател, роден на 21 юни преди 76 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Фантастичният свят на магията и езика

 

Слабо звено на „Вавилон: Тайна история“ от Ребека Ф. Куанг е вмъкването на идеята за дискриминацията, която като че ли става неизменна част от съвременната художествена литература...

„Back to Black“ – новият биографичен филм за Ейми Уайнхаус

 

Биографичните филми работят тогава, когато разглеждат малка и слабо позната част от живота на героя и фокусират вниманието си върху нея

Метерлинк на XXI век

 

Не на последно място, говорейки за Саманта Швеблин и конкретно за сборника „Седем празни къщи“, няма как да подминем и факта, че той е постпандемичен, което засилва темата за самотата, за счупените връзки, за личните лудости…