КРЕМЕНА НИКОЛОВА - ФЛОР

На 4 ноември маестро Емил Табаков се завръща на сцената на зала "България" с програма, включваща Осма симфония на Дворжак и Концерт за пиано и оркестър №3 от Сергей Рахманинов. Солист на вечерта е изключителната пианистка Анна Федорова - „Красива, поетична, деликатна и динамична“ (списание Luister)

Анна Федорова е една от водещите млади пианистки в света. От ранна възраст тя демонстрира вродена музикална зрялост и изключителни технически способности. Нейната международна концертна кариера тръгва нагоре още като дете и публиката по целия свят е „изненадана и изумена“ от дълбочината и силата на нейния музикален израз.

С над 33 милиона гледания записът на Анна на живо на Втория концерт за пиано на Рахманинов в Кралския Концертгебау се превърна в най-гледания класически концерт в Youtube и е високо оценен от много известни музиканти.

Анна свири в най-престижните концертни зали на Европа, Северна и Южна Америка и Азия, включително Концертгебау, Карнеги Хол, Роял Фестивал Хол, Елисейски театър в Париж, Тонхале, Цюрих, Паласио де Белас Артес в Мексико, Театро Колон в Буенос Айрес, Louis Vuitton в Париж, Варшавската филхармония, Филхармонията в Гданск, Музеят на изкуството в Тел Авив и много други.

С огромния си концертен репертоар, тя си партнира с оркестри като Кралската филхармония (Лондон), Хонконгски филхармоничен оркестър, Симфоничните оркестри на Далас, Киото, Симфоничния оркестър на Йомиури Нипон и Оркестър на Новия град в Токио (Япония), Холандската филхармония, Израелския камерен оркестър и др. За Channel Classic Федорова записва множество дискове с творби на Рахманинов, Брамс, Лист, Мусоргски и Шопен. В началото на 2021 г. излезе нов документален филм за Рахманинов „Rachmaninoff revisited”, където Анна Федорова е представена заедно с други топ пианисти като: Ефим Бронфман, Михаил Плетньов, Денис Мацуев, Бари Дъглас, Александър Кобрин и Олга Керн.

Музикант с доказан авторитет, маестро Табаков е определян в европейската преса като диригент с „елегантен жест, способен да предаде максимално точно съдържанието на партитурата”. Изявява се на сцените на четири континента – Европа, Америка, Азия, Австралия. Дирижира симфонични оркестри в Япония, САЩ, Австралия, Канада, Южна Корея, Сингапур, Тайван, Бразилия, Южна Африка, десетки оркестри в Европа - френски, руски, италиански, немски; Филхармония „Джордже Енеску” - Букурещ, Македонската филхармония - Скопие, Атинския филхармоничен оркестър, Държавния симфоничен оркестър на Истанбул, Симфоничния оркестър „Борусан” - Истанбул, Президентския симфоничен оркестър на Анкара, дирижира оперни спектакли в Театър „Ла Фениче” – Венеция.

Реализира записите и издаването на близо 50 произведения за български и чужди звукозаписни фирми. Репертоарът му включва над 300 симфонични и оперни творби от всички епохи, на съвременна и най-нова музика.

  • БЕЗСМЪРТИЕ

    Девизът „Свобода или смърт“ навърши 250 години

    Фразата е използвана за първи път в църква, когато адвокатът и законодател Патрик Хенри държи пламенна реч, за да убеди колонистите от Вирджиния да се подготвят за война срещу потисническата Великобритания

„Опитвам се да не гледам напред или назад, опитвам се да продължа нагоре”.

Шарлот Бронте, английска писателка, родена на 21 април преди 209 години 

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„И аз слязох“ - завещанието на Владимир Зарев

 

Писателят стриктно се придържа към евангелския текст, самият той се стреми да бъде стегнат, лапидарен, обран, ефективен, бяга от многословието...

Възродени звездни мигове от оперното изкуство

 

„Запленени от сцената“ от Огнян Стамболиев – книга от портрети на оперни творци

Дневникът на Борис Делчев – разрез на соцепохата

 С какво обаче записките на литературния критик са чак толкова опасни? Двадесет години след първата публикация, когато страстите са стихнали, а и почти никой от действащите лица вече не е сред живите, те вече се четат по друг начин.