Смолянският театърът е предал т.нар. оздравителен план, в който подробно са описани бъдещи стъпки, за да може да подобри финансовото о си състояние, каза за “Хоризонт“ директорът му Румен Бечев. Тази той става на 65 години и това по ирония на съдбата съвпада със заплахата на Министерството на културата да бъде превърнат в открита сцена – тоест трупата да бъда разпусната и да гостуват постановки от други градове. 

„Съществуването на Родопския драматичен театър е въпрос на национална сигурност, защото това е един много сложен район, в който от край време заедно живеят различни етноси... Има много стойностни неща в нашия репертоар, които са конкретно свързани с нашия регион - например пиесата на Петър Тодоров "Ромео и Жулиета от Дулево", която е на чист родопски диалект”, каза Бечев. 

„За мен тази бомба е заложена от Министерството на културата – тази криза, която в момента се развихри в българския театър”, коментира и театралния режисьор Петър Тодоров, директор на театралния фестивал "Забранено за възрастни" и председател на фондация "За Родопите". „Само миналата година три пъти се промени т.нар. методика, по която се финансират държавните театри, а в момента има система, че те вземат субсидия по 2.50 лв. върху всяко взето левче от билетче. Абсолютно всички драматични държавни театри са сложени под един знаменател – това е абсолютно закопаващо за театрите в провинцията”, каза той.

Актрисата Десислава Минчева поясни: „Имахме много неравен старт чисто финансово – четири години театърът беше затворен, беше ликвидирана една цяла система и в един момент след тези години се създаде нова структура без никаква финансова подкрепа.” Тя допълни, че един от най-големите проблеми на актьорите и на техническия е липсата на транспорт, а там отиват една голяма част от финансите като разход. 

 

„Има огромен натиск върху младите хора. Всички им казват какви трябва да бъдат и не ги оставят сами да го открият.“

Кейт Уинслет, британска актриса, родена на 5 октомври преди 51 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...

Защо толкова късно?

Роден през 1909 г. в една и съща година с нашите Никола Вапцаров и Димитър Димов, но и с европейските си „колеги“ Йожени Йонеско, Жан Ануи и Чезаре Павезе, Фанти влиза през „джазовия“ вход на литературата