След като стана ясно, че куклените театри в страната не могат да покрият нормата, поставена от Министерството на културата, в сряда правителството повиши с 50 стотинки дотацията да всеки продаден билет. 

Досега те получаваха субсидия от 2.50 лв. за всеки лев приходи от продажба на билети, колкото е помощта и само за драматичните продукции. Сега тази сума се повишава на 3 лв. За останалите представления няма промяна - по 2,50 лв. за 1 лв. приходи. Всичко това е отчетено като голяма реформа. 

"Новият начин на изчисление на полагащата се субсидия - на базата на реално реализирани приходи от продажба на билети, беше въведен от средата на 2015 г. Чрез него бяха преодолени някои от установените слабости във финансирането на държавните културни институти от сценичните изкуства, създадоха се условия за пълна прозрачност при определяне размера на субсидията и се създадоха условия за навременен контрол върху дейността и финансовите резултати на институтите", пише в съобщението на правителствения пресцентър. Уточнява се, че се очаква "по-голямо многообразие на предлаганите продукти, усъвършенстване на мениджмънта и увеличаване на броя на зрителите".

Истината е, че прословутата реформа във финансирането на театрите ги докара до фалит, а при счетоводното отчитане на миналата година част от тях бяха заплашени със закриване. Тогава министерството на културата беше засипано с декларации колко абсурдна е методиката на финансиране и колко дискриминирани са провинциалните театри, които получават по-ниска субсидия от столичните. В некултурните времена, в които живеем, съсипването на малкото културни средища извън София е безобразие. От Врачанския театър обясниха, че за да са на печалба, трябва да вдигнат билета на 250 лв.  

С постановлението си от сряда правителството е създало и нов субект - "Театрално-музикални продуцентски центрове", които ще получават по 6 лв. за 1 лв. реализиран музикален продукт и по 2,50 лв. за 1 лв. приходи от стандартна пиеса. Това очевидно е спасяване на пожара с оперетата в София и операта в Стара Загора, които доскоро също бяха заплашени да се превърнат в открити сцени, тоест разпуснати.

  • IN MEMORIAM

    Европеецът Пламен Асенов

     Негова е поредицата „Великите европейци“, излязла в книги, излъчвана по радио „Пловдив“ и публикувана на сайта на „Свободна Европа"

     
  • ПОЗИЦИЯ

    ВУЛКАНизациии

     Коментар на Митко Новков по повод скандала с наградата за роман на годината, която се връчва от фонд "13 века България"

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Приближаване до Кръстю Лафазанов

    Той не става зъболекар, въпреки че е приет първоначално стоматология, но прави ярки, запомнящи се и незабравими роли в стойностни тв спектакли.

„Историята често изиграва лоши шеги на тези, които я преследват.“

 Дан Браун, американски писател, роден на 22 юни преди 60 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Фантастичният свят на магията и езика

 

Слабо звено на „Вавилон: Тайна история“ от Ребека Ф. Куанг е вмъкването на идеята за дискриминацията, която като че ли става неизменна част от съвременната художествена литература...

„Back to Black“ – новият биографичен филм за Ейми Уайнхаус

 

Биографичните филми работят тогава, когато разглеждат малка и слабо позната част от живота на героя и фокусират вниманието си върху нея

Метерлинк на XXI век

 

Не на последно място, говорейки за Саманта Швеблин и конкретно за сборника „Седем празни къщи“, няма как да подминем и факта, че той е постпандемичен, което засилва темата за самотата, за счупените връзки, за личните лудости…