След като стана ясно, че куклените театри в страната не могат да покрият нормата, поставена от Министерството на културата, в сряда правителството повиши с 50 стотинки дотацията да всеки продаден билет. 

Досега те получаваха субсидия от 2.50 лв. за всеки лев приходи от продажба на билети, колкото е помощта и само за драматичните продукции. Сега тази сума се повишава на 3 лв. За останалите представления няма промяна - по 2,50 лв. за 1 лв. приходи. Всичко това е отчетено като голяма реформа. 

"Новият начин на изчисление на полагащата се субсидия - на базата на реално реализирани приходи от продажба на билети, беше въведен от средата на 2015 г. Чрез него бяха преодолени някои от установените слабости във финансирането на държавните културни институти от сценичните изкуства, създадоха се условия за пълна прозрачност при определяне размера на субсидията и се създадоха условия за навременен контрол върху дейността и финансовите резултати на институтите", пише в съобщението на правителствения пресцентър. Уточнява се, че се очаква "по-голямо многообразие на предлаганите продукти, усъвършенстване на мениджмънта и увеличаване на броя на зрителите".

Истината е, че прословутата реформа във финансирането на театрите ги докара до фалит, а при счетоводното отчитане на миналата година част от тях бяха заплашени със закриване. Тогава министерството на културата беше засипано с декларации колко абсурдна е методиката на финансиране и колко дискриминирани са провинциалните театри, които получават по-ниска субсидия от столичните. В некултурните времена, в които живеем, съсипването на малкото културни средища извън София е безобразие. От Врачанския театър обясниха, че за да са на печалба, трябва да вдигнат билета на 250 лв.  

С постановлението си от сряда правителството е създало и нов субект - "Театрално-музикални продуцентски центрове", които ще получават по 6 лв. за 1 лв. реализиран музикален продукт и по 2,50 лв. за 1 лв. приходи от стандартна пиеса. Това очевидно е спасяване на пожара с оперетата в София и операта в Стара Загора, които доскоро също бяха заплашени да се превърнат в открити сцени, тоест разпуснати.

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Музиката принадлежи на всички. Само звукозаписните компании все още вярват, че те са собствениците й.“

Джон Ленън, английски музикант, роден на 9 октомври преди 86 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...