„Ние не сме производствено предприятие, ние възпитаваме, носим култура и щастие, не произвеждаме тухли.“ Това каза Петър Кьосев, директор на театъра в Благоевград, цитиран от viaranews.com.

616 891 лв. е размерът на дълга на театъра. 122 572 лв. са приходите през миналата година и 14 603 лв. от 1 януари досега. Благоевградският театър е от застрашените от закриване заради нерентабилност. Той е изпратил в министерството на културата програма за финансово стабилизиране на театъра за една година и очаква дали ще бъде одобрена. Директорът настоява да се промени финансовата система, по която се отпускат пари на държавните театри от управляващите. 

„Засега не предвиждам да се разделям с актьори, може и да има съкращения, но всичко зависи от Министерството на културата”, обясни Кьосев. За да не пипа актьорските щатове, той е връчил предизвестия на двамата нощни охранители и ще преназначи двете чистачки на половин щат от 1 април. 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Не можем да обвиняваме човек за това, че защитава своето достойнство. Това е негово задължение.“

Джоузеф Конрад, британски писател от полски произход, роден на 3 декември преди 166 години

Анкета

Ще подарите ли книга за Коледа?

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Наполеон“ - филм за възхода и падението на един амбициозен лидер

 

Ридли Скот здравата се е потрудил върху своя епос и заслужава похвала, която ще му е необходима в неговото по-нататъшно творческо развитие

„Диада“ без доза щастие

„Диада“ е честно реализиран филм, с уверена и с ясни послания режисура, впечатлява и операторска работа

За „Ваймар експрес“ и силата на таланта

 

На финала авторката на филма търси помирителен жест – тя деликатно и предпазливо, премерено и едва ли не извинявайки се, стига до извода, че личността и пристрастията на Мутафова отстъпва пред силата на нейния талант, което си е и самата истина.