НОНА ПЕТРОВА

Удивително е с каква лекота управляващите съсипват българската култура, защото нямало пари, а в същото време намират средства за финансиране на удобни и абсурдни начинания. 

Театрите тънат в мизерия, защото министерството на културата не им плаща достатъчно субсидии, и се принуждават да комерсиализират дори класическите произведения на Шекспир. Няма постановка, в която вече да не се вкара някой лаф за сегашното положение. Масово пиесите са заприличали на безвкусните уж комедийни програми по телевизиите. 

Българската държава не е учредила нито една награда за литература, каквито всички цивилизовани страни дават по няколко дузини. Частните меценати, които спонсорират призовете, са оставени без всякаква държавна подкрепа. 

Българските издателства плащат тлъстия ДДС за книги, сякаш продават салами, независимо че в много европейски държави книгите се ползват с данъчни облекчения. Финансирането в киното е сага, достойна за Омир с нагласени конкурси и неясни критерии, по които се избират победителите. 

Тоталното затъпяване на нацията сякаш е държавна политика –

нито се прави нещо по въпроса със спадащата със скоростни темпове неграмотност, нито се инвестира в културни предавания и събития. В малките градове отдавна няма кина и театри, балетът и операта са непознати, в книжарниците се продават само „розови” романи и третокласни екшъни, а библиотеките имат миниатюрни суми, за да обогатяват фондовете си. 

Но този фон управляващите се заеха с мащабни културни инициативи. Например инвестираха неизвестна сума, за чиито размери може само да се гадае, за да създадат денонощна книжарница в НДК – този изхабен и материално и морално паметник на социализма, който очевидно пустее. Новото "литературно пространство" ще се казва "Перото" и ни се рекламира като част от цялостната стратегия за подкрепа на литературата.

На кого е необходима държавна книжарница и коя литература ще се подкрепя е реторичен въпрос – създава се заетост и възможност за безплатна реклама на

хора, които очевидно са близки до властта.

Софийските книжарници в центъра често дремят празни, тъй като дори в столицата е усилие създаването на редовна клиентела. Спасяват ги страничните стоки – подаръци, игри, сувенири, та дори храни, които се продават в тях. Защо тогава данъкоплатците трябва да плащаме и за държавна книжарница, при положение че има стотици частни? 

Казват, че можело да се чете в нея, без да се купува. И че това щяло да бъде денонощно. Звучи примамливо, стига да беше частна инициатива. Няма причина гражданите да плащаме за този социалистически продукт, който очевидно не цели печалба, а изхарчване на едни пари. Те очевидно ще се отпускат щедро, щом ще се плаща и нощем за персонал, охрана и хонорари на експерти, които ще преценяват по неясни критерии кои книги да се подпомагат с издаване в чужбина. Формулата е изключително странна - издателства ще могат да кандидатстват, за да им издадат книгата. Защо, къде? Нали самите издателства издават книги? Самите експерти са от издателства, известни, че публикуват книги само със субсидии, както и автори, издавани от тях.

Къде е тук обективността?

Подобен по абсурдност е и случаят с новосъздаденото държавно издателство  „Аз-Буки”, което щяло да извършва „издателска, информационно-образователна и методическа дейност”, както и да отпечатва „научно-методическите издания на Министерството на образованието и науката и на вестник „Аз-Буки”. 

Държавата от години поддържа губещото Военно издателство, само и само да не съкрати сладките службици на назначените в него. Новоизлюпеното „Аз-Буки” едва ли ще е нещо по-различно. Забележете, че както винаги няма финансови разчети – нито за държавната книжарница, нито за държавното издателство. Правителството е с широки пръсти с парите на данъкоплатците, но иначе се стиска да си плаща дори текущите задължения в културата.  

Така че, уважаеми читатели, стягайте се да покриваме вересиите в литературната  и издателската дейност, която ще се развихри, след като управниците открият каква златна мина е „колтурата”. Както стана и с историческото ни архитектурно наследство, което скоро ще бие по мащаби бетона по Черноморието.