ВИРГИНИЯ ЗАХАРИЕВА  изпрати отворено писмо до правителството по повод обявените вчера икономически мерки заради извънредното положение. Тя е автор на книги  и психотерапевт.

 

Ето текстът на писмото:

Вчера на брифинга на правителството за мерките за подпомагане на населението свободните професии изобщо не бяха споменати. Министърът на финансите, след като изброи мерките за бизнеса и някои мерки за пенсионерите, каза че останалите, които влизат в групата на маргиналите, не подлежат на подпомагане.

Като цяло поведението и излъчването ви е арогантно и неуважително към тези, които управлявате.

Все едно трябва да помагате на българите от собствения си джоб. Вярвате, че обществените блага ви принадлежат?

В тези две седмици или два месеца изолация, без ясни мерки за разсрочване на плащанията за населението, явно не си давате сметка за психологическия ефект, който има тази ситуация върху населението.

Затворени у дома, обливани от апокалиптични новини, хората не могат да разтоварят тревогата в действие: нито могат да нападнат, нито да избягат и се получава опасно нагнетяване на напрежение. Знаем какви са последствията: тревожни разтройства, депресии, неконтролируема агресия. Казвате ни: "айде още една седмица не е минала..." И балканското: - "Търпете... това може да продължи и година...". Всички имаме отговорности към близките и обвързаности, които НЕ търпят отлагане.

Пак се прилага принципът: който издържи.

"Имате много спестявани." Но и да издържат някои, как ще живеят сред притиснат озверял народ. "Радвайте се, че не пускаме декрети като Орбан..." Разбираме намека. Познаваме диктатурата.

Грижата се налага СЕГА, господа управляващи, за да се запази психическото равновесие, за да можем после по-лесно да излезем от кризата. Вирусът ще премине. Психичното и духовното здраве се лекуват много по- дълго и трудно!

Държавата е за това, за такива ситуации.

Пространните ви брифинги са фалшива игра на демокрация!

Държавата във ваше лице е токсична. Тя е опашката на вируса.

В момента губим и последните си лични свободи. Дали ще спрете да следите телефоните ни след тази криза? И освен това казвате: Останете си у дома и вземете още кредити, ако нямате средства.

Супер!

Природата на бъдещето е несигурна. Същността на живота е движение и промяна. Когато имате поданици и искате да ги затворите за тяхно добро, да им отнемете свободата, правото на труд, трябва да дадете нещо. Да поемете отговорността да рискувате средства! Не хората!

И да сте смирени, щом са ви избрали да им служите.

 

„Аз не съм испанец, не съм италианец, не съм французин. Аз съм чужденец навсякъде, а защо ме канеха за роли на германски офицери, руски поети, нюйоркски евреи.“

Омар Шариф, египетски актьор, роден на 10 април преди 94 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Писателят си тръгва, остава читателят

 

Джулиан Барнс и в „Отпътуване“ използва писането като опит за осмисляне на себе си и света.

 

Деликатен и разтърсващ филм (ревю)

 

„Сантиментална стойност“ е трогателен и визуално впечатляващ филм, улавящ сложността на човешките чувства с рядка точност, деликатност и искреност.

 

За провокациите на егоизма

 

По своя жанр романът „Всичко, което имахме“ е антиутопия, но и трилър. Ако търсим влиянията, можем да ги видим не само сред майсторите на антиутопичното, но дори и при автори като Сартър...