Изразяваме тревогата си по повод някои от текстовете, които предстои да бъдат гласувани във връзка с приемането на законодателния пакет за реформа на авторското право в цифровия единен пазар в Европейския съюз, и по-специално – текстът на чл. 13 от проекта за директива относно авторското право в цифровия единен пазар и свързаното с него съображение 38, които предвиждат въвеждането на задължение за доставчиците на интернет услуги, боравещи с потребителско съдържание, да разработват и имплементират филтри за разпознаване и предварително триене на съдържание.
Когато през 2015 г. Европейската комисия публикува Стратегията за цифровия единен пазар, академичната общност и неправителственият сектор бяха обнадеждени от заявената цел на предвидената реформа да хармонизира европейското законодателството в областта на авторското право, както и „да се подобри достъпът на хората до културно съдържание онлайн и по този начин да се стимулира културното многообразие, като същевременно се открият нови възможности за творците и индустрията за съдържание.”
Три години по-късно, по време на българското председателство на Съвета на Европейския съюз, предстои приемането на новата директива относно авторското право в цифровия единен пазар. Имаме основание за безпокойство, че окончателният текст на законодателното предложение няма да адресира първоначално поставените амбициозни задачи за модернизиране на авторското право в ЕС, а по-скоро ще се окаже бариера за развитието му.
Основните притеснения са свързани с разпоредбата на чл. 13 от проекта за директива. Широката формулировка на адресатите на проекторазпоредбата ще засегне всякакви платформи, работещи със съдържание, генерирано от ползвателите.
Такива са:
- платформи за споделяне на аудио и видео съдържание
- блогърски платформи, онлайн форуми, социални медии
- платформи за онлайн търговия
- платформи за свободен достъп до учебни материали като Уикипедия и университетски портали
- хранилища със свободен достъп, в това число библиотеки
- хранилища за софтуер с отворен код
Всички тези доставчици на услуги ще са задължени да филтрират съдържанието, качвано от гражданите онлайн, да трият всяко съдържание, съдържащо чужди авторски материали, и да отговарят пряко, в случай че допуснат такова за публикуване. Нещо повече, формулировката на Комисията е толкова обща и неясна, че би могла да се отнесе за всички доставчици на интернет услуги (не само UGC платформи, но и хостинг компании, доставчици на облачни услуги и т.н.)
Новите задължения на практика могат да принудят интернет компаниите да контролират и да прилагат широкомащабна „частна цензура” върху съдържанието, което обслужват, за да избегнат всякакъв риск от директна отговорност за правомерността на такова съдържание. Това би имало унищожителен ефект върху свободата на изразяване и иновациите.
Подобна непропорционална мярка няма да помогне на авторите и повечето заинтересовани лица, заети в творческите индустрии, доколкото няма да постигне по-справедливо възнаграждение на труда им, а е възможно да ограничи видимостта на произведенията им онлайн.
Същевременно тази мярка може да засегне упражняването на фундаментални права като свобода на изразяване и свобода на достъп до информация, съществено да затрудни малкия и среден бизнес и да създаде пречка за влизане на нови предприемачи на пазара на услуги в интернет, да застраши правната сигурност и функционирането на пазара.
В настоящия момент България се намира в привилегированата позиция да повлияе положително на процеса, като ограничи и спре притеснителната тенденция легитимните интереси на авторите и правоносителите да бъдат използвани като оправдание за ограничаване на свободата онлай н и налагане на механизми за мониторинг и цензура на световната мрежа.
Вярваме, че Европа има всички предпоставки да бъде както силен и конкурентен пазар за иновации и творческо съдържание, така и пространство на демократичен достъп до информация, образование и култура, и че България има силата да допринесе за това като в настоящия критичен момент заеме адекватна и прогресивна позиция по повод развитието на цифровия единен пазар.
Сдружение „Цифрова република“
Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“
Университет по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ)
Уикимедия България
Creative Commons България
Правен портал „LawsBG”
Национална платформа за интериорен и продуктов дизайн „ДИБЛА”
БАНХА - Българска асоциация на независимите художници и аниматори – „Пройко Пройков”
„Фото Форум” – платформа за фото-споделяне
IFLA – Международна федерация на библиотечните асоциации
Communia – Международна асоциация за цифрово обществено достояние
Фондация „Отворени проекти“, организатор на OpenFest – най-голямата българска техническа конференция за софтуер с отворен код
Интернет общество – България
Общество.бг - civic hacking в България
Гражданско сдружение „Инит Лаб” – хакерспейс
Бургас Лаб – хакерспейс,
Epicenter.Works, Австрия
Мрежа за гражданско действие „BlueLink”
Център за образователни иновации и личностно развитие „Сократ”
Български хелзинкски комитет
Читалище „Хамалогика”
ABC Design&Communication
Вижте петицията тук
