НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ

  Човек наистина може да се отчае за случващото се в нашата наука и във висшето ни образование!

  Добре, нека не обобщавам за цялата наука и всичкото висше образование, а да спра само до националната сигурност и да се спра на нея.

  И тези дни научих поредното световно, европейско, регионално и най-важното национално неизвестно лице, станало професор по сигурност!

  Уж съм доста четящ и опитващ се да следя максимално публикуваното в науката за сигурността у нас, а ето - отново никога и по никакъв начин това лице не се е мярнало на моя информационен радар.

  Това не е грях, разбира се. Затова потърсих нещо от него из нета. Нищо, нищичко!

  Но и това не е престъпление, естествено. Ето защо се поинтересувах от конкурса му - да видя състава на журито, направило го професор. Да, така и очаквах.

  От една страна - такива като него, анонимни според моята информираност в науката за сигурността. Повтарям - спрямо моята информираност.   Един друг се теглят - ти на мене, аз на тебе; ти мене, аз тебе; произвеждат се един друг и един друг се възпроизвеждат.

  От друга страна - вечни участници в журита, сърфират от жури в жури, не напразно ми се похвали преди време някакъв, че за една година бил в над 20 журита (да го умножим по 500, хайде по 400 лева - за рецензии или становища, които той ги щампова за 2-3 часа).

  От трета страна - изгладнели професори или доценти, ощастливени с участие в някое жури и с рецензията или становището намекващи, че пак могат да ги поканят и те няма да подведат.

  И от четвърта страна - дебютанти в жури, полагащи с рецензията или становището клетва за лоялност и вярност, че ако ги вкарат в схемата с журитата те ще бъдат част от отбора - надеждна и отзивчива част.

  Стигнал съм до извода, че най-лесно се пишат малки и големи дисертации, най-леко се става доцент или професор в науката за сигурността.

  Първо, в другите науки трябва да имаш същностни, ключови знания (предполагам), докато в сигурността може да се пише каквото и да е, тя е в състояние да преглътне всичко, иди го опровергавай!

  Второ, няма друга наука, която да се преподава у нас в толкова много университети, полууниверситети, колежи, висши училища, нови училища, всеобщи училища, неясни училища - а това означава голяма нужда от хабилитирани персони и дава всеобхватни възможности все някъде да се пробие.

  Трето, само в сигурността човек може да си мисли, че това, което прави и работи в живота - те точно това е наука! Тук практиката става наука, а науката - практика. Но, както бе казал май Йоги Бера, на теория между теория и практика разлика няма, но на практика - има.

  Четвърто, няма българска школа в сигурността, няма единни стандарти и норми, принципи и критерии, няма методи и способи за оценка на научността на сътвореното, няма елементарно съгласие по който и да е въпрос, така че всеки може да си пише, каквото му се пише, всеки може да си бае, каквото си знае...

  Ето защо мога да формулирам Закон на Слатински в сигурността:

  Колкото по-малко е сигурността в една държава, толкова повече професори по сигурност има в тази държава.

ОЩЕ ТЕКСТОВЕ ОТ АВТОРА ТУК

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Музиката принадлежи на всички. Само звукозаписните компании все още вярват, че те са собствениците й.“

Джон Ленън, английски музикант, роден на 9 октомври преди 86 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...