НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ, nslatinski.org

1.

От години твърдя, че България се нуждае от одит, анализ, претрансформиране или оптимизиране на действащите институции. В тях, в институциите на днешната наша държава са закодирани огромна част от проблемите ни, които ни държат в опашката на Европа и ни дърпат в блатото на посредствеността и некадърността.

Имаме слаби, неефективни, разядени от корозията на безполезността, корумпирани, антидемократични, ужасно поддаващи се на политически натиск и просто ненужни институции.

Видяхме една такава – СЕМ, който безсрамно, цинично, грозно и излишно консумира публичен ресурс.

Но извън конкуренцията несъмнено е институцията Главен прокурор. При така конструирана и така разположена в системата на държавното управление институция Главен прокурор, тя несъмнено – за мен – е нанесла, нанася и ще продължи да нанася колосални вреди на демократичния процес и развитието на България, на законността и справедливостта в страната.   Факт е, че се изредиха какви ли не личности като главни прокурори, а ползата от институцията е минус безкрайност и вредата е огромна, трябва да ни говори нещо.  Ако не се замислим и не променим сегашната бездарна и опасна за националната сигурност ситуация с институцията Главен прокурор, нас ни чакат много беди. И катастрофи.

Впрочем, днес видяхме каква одиозна персона ни е била главен прокурор. Това ме извади от релси и ме накара да напиша тези редове. Но одиозната персона не е виновна. Виновни сме тези, които не можахме да конструираме държавата, така че да е нормална, развита, законова, модерна, европейска държава…

Някой ще каже – нямаше да ви разрешат да го направите. Това може да е обяснение за случилото се, но не е оправдание за нас. Такива дребни сме били, щом е можело да не ни позволят.

Такива слаби сме били, щом не можахме да си наложим визията.

Вече дори не знам имали ли сме визия. Или е било само наивна илюзия.

Така или иначе – резултатът е онова, което имаме. И това, което нямаме.

2.

Днес влизам в една институция. Докато служителката ме пита кого търся, към мен се приближава човек от охраната, може би съвсем малко по-възрастен от мен.   Протяга ми радушно ръка - Вие сте ми чел лекции в Стратегическия курс!! Оттогава с интерес Ви следя!

Вършейки си работата в един кабинет, споменавам на експерта, че охранител при тях е човек, завършил Стратегическия курс. Експертът се оживява - да, той е доцент, доктор!

 На излизане казвам на човека от охраната с още по-голямо уважение - Вие сте не само мой слушател, но и мой колега по наука!

 А той скромно и с очевидна тъга ми отговаря - Е, моята наука не е чак толкова научна като Вашата, но и такава можеше да е полезна на държавата... Ако държавата ценеше науката...

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Музиката принадлежи на всички. Само звукозаписните компании все още вярват, че те са собствениците й.“

Джон Ленън, английски музикант, роден на 9 октомври преди 86 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...