НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ, "Фейсбук"
Преди няколко дни видях един написал Робин Зон Крузо. Днес се натъкнах на друго подобно откровение – Сан Чо Панса.
Но хайде, това са много необразовани хора. Има, обаче, наред със златната ни младеж в аудиториите, някои студенти (за жалост те са все повече!) които могат да се нарекат немного образовани хора, въпреки, че са станали магистри – те пишат оДбрана, безопасТност, сигОрност, риЗк.
Чудя се как изобщо може да се напише риЗк?
А това с й-то накрая – идеЙ, емоциЙ, конференциЙ, екскурзиЙ – умът ми не го побира. Посмъртно не мога да проумея логиката да се пише така, а пишат така масово, всеки втори.
Една от причините за тотално увредения правопис е, че не се четат книги. Моите наблюдения са, че все по-малко хора четат книги.
Казвал съм, шегувайки се, на своите студенти (те много ми липсват, никога няма да простя на едно Зло, че ми ги отне и ме лиши от тази професионална и нравствена наслада):
- Четете! Това мобилизира конкретна част от мозъка и го развива. Мозъкът е орган, който консумира до 25% от нашата енергия. Така и така 6 часа в денонощието работите и се трудите, за него, за да го захранвате с вашата енергия, то поне го използвайте!
Цялата човешка еволюция е била заради мозъка. Човекът е първото същество, което е започнало да развива своя мозък предварително, още без да му е потрябвал. И когато му е потрябвал достатъчно развит мозък, човекът вече го е имал. И така станал човек, мислещо и разумно същество.
Докато неговите братовчеди шимпанзето, горилата и орангутанът, са си викали – като ми потрябва мозъка, тогава ще го развивам! Защото иначе може да се прецакам – да го развия, а той да не ми потрябва. И когато им е потрябвал достатъчно развит мозък, те не са разполагали с него, затова са си останали шимпанзе, горила и орангутан до ден днешен.
Нещо повече, събратът на сегашния човек, неандерталецът, се увлякъл да развива мозъка си. И имал по-голям мозък от човека. Харесало му се да има голям мозък. Така можел да съзерцава луната, да изпитва естетическо удоволствие от красотата, да се пренася мислено на други места, да констурира симулакруми и да общува подсъзнателно дори с творения, които после човекът нарекъл да по-просто Божества. Но, както казах, мозъкът консумира прекалено много енергия, а големият мозък – още по-прекалено много енергия. Така че и прекалено много мозък не е на хубаво. Необходимо е да имаш достатъчно мозък. И да го използваш по предназначение. Неминуемо бедните неандерталци изчезнали, не на последно място защото ние сме ги изяли, макар че изчезнали не само заради това.
Четенето е изключително човешка дейност. Само човеците четат. Никой друг! Моето куче Декси, дето умря от старост, колкото и интелигентно да беше и да разбираше всичко от един поглед, никога не взе нещо да прочете.
И накрая, казвах за релакс на студентите:
- Трябва да четете много книги, защото има само едно място в държавата, което може да се заеме с прочитането на една-единствена книга, и то не поне от Карл Маркс, а от Карл Май!
Ще си призная, че тук малко подвеждах студентите. Защото съм 200% сигурен, че визираният от мен еднокнижник, фен на Винету, изобщо не е прочел и една книга от Карл Май, камо ли пък „Винету“! Книгите на Карл Май са обемни, мъъъъничко скучни, доста многословни, изискват за прочитането им търпение и упоритост, а пък „Винету“ са си цели три обемни тома. Така че еднокнижникът най-много да е устискал да прочете първите 20 страници на първия том и се е пренесъл веднага на последните 20 страници на последния том, за да види какво е станало с Винету, че после да хукне с филията мас да пердаши другарчетата си, особено онези с очила. Но най-вероятно и толкова не е прочел, ами е гледал филмите за Винету, като в същото време е люпил слънчогледови семки, а люпките е плювал на пода на киното. Мечтал е да стане вожд на апахите или апачите – зависи кой от филмите по-точно е гледал в момента. А е станал вожд на апашите, облечени с власт.
Та съм сигурен, че няма как точно той да е прочел трите тома на "Винету". Няма как! Цели три тома еднокнижникът не може да прочете, това ми е кристално ясно. Което не му е попречило да заеме единственото място в държавата, което може да се заеме с една-единствена прочетена книга, но не поне от Карл Маркс, а от Карл Май.
Такива ми ти работи. Бедата е, че като народ четем все по-малко.
Това обяснява отчасти защо сме на такова дередже като народ.
Поетът го е казал отдавна. А аз ще го преинача малко, за да стане по-ясно:
Народе бре, чети!
Народът не чете.
Народе бре, мисли!
Народът пак не ще.
Време се мина,
Народът огладня.
Иска да яде,
няма откъде.
