НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ, nslatinski.org

  След представянето на книгата „Рискът – новото име на Сигурността“ в Централния военен клуб, София, вечерта на 29 октомври, прибирайки се вкъщи, стана ясно, че един от присъстващите, мой много близък човек, си е загубил смартфона. Набрах номера - никой не се обади.

  През нощта, към 1.00, моят телефон иззвъня - от номера на загубения смартфон. Беше млад човек:

  - Около един паркинг намерихме този телефон и понеже Вашият номер е последният, от който някой е звънял, обаждам Ви се, за да се уточним как да Ви го дадем.

  - Кажете утре къде и кога и аз ще дойда!

  - Утре ни е неудобно, но не се тревожете, ще се повъртим из района да видим къде можем да го оставим и ще Ви звъннем отново, нали няма да Ви обезпокоим много в късния час? Впрочем, в ранния час...

  Докато да им кажа да не се лутат през нощта, ще измислим нещо друго, младежът затвори.

  След десетина минути ми звънна отново:

  - Тук има посолство, ще го оставим при охраната, само кажете едно име, за да Ви го дадат утре когато Ви е възможно да минете да си го вземете!

  Представих се, чувах как младежът говори с охраната. Пожела ми лека нощ и прекъсна връзката. Не успях да попитам кой е, поне да му кажа Благодаря...

  Тази сутрин отидох до посолството, свързах се с охраната. Те май се сменяха, бяха няколко души. Веднага ми дадоха телефона. Попитах ги дали да набера номера да знаят, че съм аз? Единият от тях се усмихна:

  - Гледали сме Ви по телевизията.

  - Било е отдавна, от 5 години съм спрял с медиите... Този младеж не остави ли някакви координати, не каза ли как се казва?

  - Не, дадоха ни телефона, казаха на кого да го предадем и си тръгнаха. Бяха младеж и девойка, много приятни и възпитани млади хора, усмихнати и сърдечни. У нас само ругаят младите, какво ли не говорят за тях. А те са като нас - всякакви. Тези ни изпълниха душите. Това разказваме на колегите - защото не просто за някакъв телефон става дума тука, а за нещо много повече!!

   P.S.

  Светът е малък!

  Главните герои от тази история се оказаха дъщерята на един от моята Фейсбук-общност и нейният приятел!

  

  30.10.2019 г.

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Музиката принадлежи на всички. Само звукозаписните компании все още вярват, че те са собствениците й.“

Джон Ленън, английски музикант, роден на 9 октомври преди 86 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...