"В България не беше извършена декомунизация, включително в образованието, затова и антитоталитарната литература не присъства в учебниците", каза по БНР разследващият журналист Христо Христов в отговор на въпрос защо в училищата не се изучава творчеството на Георги Марков. 

"Сега говорим за литературата, но същото важи и за учебниците по история. Проблемът е, че от една страна, онези политически мнозинства, които обещаваха да направят декомунизацията, имам най-вече предвид управлението на ОДС, не изпълниха своите предизборни обещания. На второ място ние като гражданско общество не бяхме достатъчно критични тогава – в края на 90-те и в началото на този век, за да се придвижат тези проблеми напред. И сега тези проблеми не са въпрос на държавна политика", каза Христов, който е автор на множество книги за комунистическото минало. Той каза още:

"Въпросът е, че обществото няма информация от администрацията на Министерството на образованието и науката какви ще бъдат държавните стандарти в образованието, а медиите не се канят на публичните обсъждания в образованието. Съвсем наскоро беше учредена една неправителствена организация "Истина и памет". Аз съм учредител. В нея влизат проф. Евелина Келбечева, адв. Александър Кашъмов, изследователят Георги Михайлов със сайта desehistory.com и ние се обърнахме към МОН с точно едни около 15 точки... зададохме едни конкретни теми, без които тоталитаризмът и управлението на БКП, не биха могли да бъдат обяснен в учебниците по история на младите хора."

Във вторник от 18.30 ч. в аулата на Софийския университет ще се състои премиерата на книгата на Христо Христов и Христо Петров - "Белият терор" от 1923 - 1925 г. Три епохи на държавна репресия". 

 

 

  • В ПАМЕТ

    Сбогуване с Алек Попов

    АЛЕК ПОПОВ (1966-2024)

    • Спомени и оценки на популярни български писатели за автора на "Мисия Лондон"
     
  • ПОЗИЦИЯ

    Нобелисти: Край на толерантността към режима на Путин!

     Под това заглавие над 40 носители на нобелови награди се обърнаха към света с призив "световните лидери и всички хора с добра воля да се откажат от всякакви илюзии за Путин и неговия престъпен режим". Той е отворен за присъединяване

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПРИЗНАНИЕ

    Похвално слово за Кирил Кадийски

    От столицата на поезията Париж.

    • „Той, Кирил Кадийски, е митологичен кон от квадригата на българските класици, които са сред нас и теглят колесницата на Словото“.
  • ИНТЕРВЮ

    "Россия - като чудовището на Франкещайн..."

    "Много скоро Путин, Руската федерация и руснаците ще претърпят военна и репутационна катастрофа, след която ще бъдат презирани и мразени от целия свят", казва Кънчо Кожухаров, автор на книгата „Империята на Пошлостта“

„Думите са като листата на дърветата – когато са много, плодовете са малко.”

Александър Поуп, английски поет, сатирик, роден на 21 май преди 336 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Back to Black“ – новият биографичен филм за Ейми Уайнхаус

 

Биографичните филми работят тогава, когато разглеждат малка и слабо позната част от живота на героя и фокусират вниманието си върху нея

Метерлинк на XXI век

 

Не на последно място, говорейки за Саманта Швеблин и конкретно за сборника „Седем празни къщи“, няма как да подминем и факта, че той е постпандемичен, което засилва темата за самотата, за счупените връзки, за личните лудости… 

Да накараш историята да запее: романът на Вера Мутафчиева „Случаят Джем“

 Написан през 1967 г. романът е със сюжет, който би се усладил на ревизионист като Хилари Мантел.