От всички страни в бившия социалистически блок България е първата страна, много преди Полша, която фалира - 15 години след взимането на властта. 1960 година е първият фалит. Той идва буквално няколко години, след като Тодор Живков се утвърждава на поста „първи секретар“. Тогава той залита по внесеното от Вълко Червенков „скокообразно развитие“, видяно от Китай, но се оказва, че по това време българската икономика не произвежда нищо повече от зеленчуци, тоест износът, от който можем да имаме постъпления на валута, е минимален.

В същото време кредитор на НРБ е Съветският съюз. По това време СССР е дал едни кредити, с които е купена техника, обаче се оказва, че няма обучени хора, които да работят с нея.
Живков обаче, заедно с тогавашния министър-председател Антон Югов, е писал писма до Хрушчов, в които е отдал слабата реколта на лошото време, за да отложи връщането на заема. Това обаче не е било одобрено и председателят на БНБ предлага продажба на златния резерв, който по това време се е намирал в държавната банка на Съветския съюз.
Предложението Съветския съюз да продаде това злато на международните борси, а то е 23 тона и малко, още същия ден е прието. Продажбата на злато не покрива дълговете, но Хрушчов взима златото. Фалитът е потвърден и от германските архиви. Малко по-късно е последвало предложението България да стане 16-а република в СССР.

1973 г., когато Живков за втори път предлага, той пак се опитва да излъже Брежнев с една специална програма за развитие на българо-руските взаимоотношения до 1990 г. И тогава обаче Брежнев отказва, тъй като казва: „Ние не знаем какво става за следващата петилетка, ти искаш, Тодоре, до 1990 г.!".

Вторият фалит е през 1977 г., след като през 1975 г. България взема решение да заложи в икономическото си развитие на тежкото машиностроене.  Израелско- арабската война през 1974 г. повишава сериозно цените на петрола и страната ни се оказва в неплатежоспособност. В бюджета след 70-те години като „приходи“ са били вписвани  дълговете, които държавата е взимала от западни банки.

Третият фалит е обявяването на мораториум върху плащането на външния дълг от Андрей Луканов. Документите показват, че той е бил явен още през 1987 г.
Борческите групировки са били активните участници в разграбването на вещественото наследство на комунизма. В крайна сметка те поставиха основата на днешните олигарси.

Разследващият журналист Христо Христов, автор на книгите "Убийте "Снитник", "Тайните фалити на комунизма", "Секретното дело за лагерите", "Двойният живот на агент Пикадили", "Тодор Живков. Биография" и др. - пред БНР

  • ДЕБЮТ

    „Вяра на баба Вера“ – книга за всяка баба и внучка

    Симпатичната история е разказана от Вяра Георгиева, която дебютира в жанра. Своя дебют като илюстратор на детска книга прави и художничката Габриела Петкова, която печели първия по рода си конкурс, организиран от издателството.

  • СЛЕДИТЕ ОСТАВАТ

    „Оръжията и човекът“, Анна Каменова и… фактите

    „Който бе чел и който не бе чел пиесата измежду тези синковци, разпространяваше заблудата, че Шоу написал тази пиеса само защото мразел българите… Но никой от тях не бе прочел предговора и не бе забелязал, че Шоу говори с топло чувство за „храбра малка България“, която без да насърчава милитаризма, може да бъде героична.“

„Ние сме за света все още една неизвестна кинотеритория. Тепърва трябва да пробиваме - нямаме унгарския, полския, чешкия или немския опит от миналото.”

Никола Рударов, български актьор и режисьор, роден на 6 декември преди 97 години.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Въпроси откъм сянката

 

Всеки компромис със съвестта и морала се заплаща – това е внушението на „Светлина и сянка“ на Даниел Келман... 

Алчност и нещастие

„Котка върху горещ ламаринен покрив“ в Театър „София“ е не режисьорски, а актьорски театър. Истински актьорски театър без кълчения, мечкарщини, грубиянщини, а фин, изискан, пестелив. Толкова пестелив, че стига до изящество, до на майсенския порцелан изяществото…

Размисли след гледането на втория „Гладиатор“

 

Филмът е силен, ярък и стойностен. Задължителен за гледане и запазване в личната колекция.