С премиера на документалното изследване на Христо Христов и Вили Лилков "Бивши хора" на 9 май беше почетена паметта на репресираните по времето на комунизма, съобщи desebg.com.
Разследващият журналист Христов посочи, че с изследването се отваря една нова и непрочетена досега страница за паметта за жертвите на комунистическия режим. Преди 20 години Лилков се запознава с досието си в ДС като наследник на т. нар. бивши хора, класифицирани с този термин от репресивния апарат на БКП. Става дума за елитът отпреди преврата на 9 септември 1944 г. - политици, фабриканти, интелектуалци.
„По различни причини българското общество не успя да направи онова, което останалите общества от бившия Източен блок направиха за жертвите на комунизма. С тази книга даваме своя дан към паметта на онези българи, изграждали България, които по времето на комунизма са подложени на методични репресии и изолиране от обществото. За мен те са образци на истински патриоти, които трябва да се знаят от следващите поколения”, отбеляза Христов.
Той хвърли светлина върху технологията на изследването на архивите и огромния обем материали, които са изследвани в процеса на проучване. По думите му изследователите работят по съвсем друг начин след приемането на закона за досиетата и създаването на Комисията, която от 2007 г. осигурява достъп до читателите и хората, които желаят да се запознаят с архивите на репресивния апарат на БКП. Той е вложил целия си 20-годишен опит в изследването „Бивши хора”. Разследващият журналист отбеляза, че идеята за написването на книгата е на бизнесмена Никола Николов, който е подкрепил този проект.
„Бившите хора са част от онези българи, които Симеон Радев нарече строители, защото те са съграждали една модерна държава. Разделението на едни българи и други българи, за съжаление продължава и до днес”, допълни Веселин Методиев и заключи, че т. нар. бивши хора всъщност са герои, които са обичали България.
В последвалата дискусия участие взеха писателката Рада Москова, която в книгата разказва са съдбата на баща си – търговец в Габрово след 9 септември 1944 г., както и за преживяното от семейството й, Екатерина Бончева, член на Комисията по досиетата и журналистката Даниела Горчева.
