ХРИСТО ХРИСТОВ, desebg.com

Дори гастролиращите в Източна Германия български музиканти и артисти не желаели да се завръщат в комунистическа България, свидетелстват документи от архивите на Държавна сигурност, един от които desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретна справка относно: Прояви на артисти и музиканти на постоянна работа в ГДР.

Документът е изготвен от групата на ДС в Източен Берлин през 1974 г. и е адресиран до МВР, като копие е изпратено на Шесто управление на ДС за борба срещу идеологическата диверсия. В него се посочва, че по международна спогодба с ГДР там на постоянна работа са около 350 театрални и оперни артисти и 170 музиканти и естрадни изпълнители. Същите работят в театрите на 49 града и оперите на 39 населени местна в ГДР, както и в увеселителни заведения на 24 града. 

Музикантите са организирани в 43 оркестъра, които постоянно пътуват. Около 40 музиканти са свирели в германски оркестри.

От импресарско право комунистическа България е получавала тогава по 500 000 марки.

Наред с добрия имидж, който са имали по-голямата част от българските музиканти и артисти, Държавна сигурност отбелязва, че сред някои от тях имало и отрицателни прояви. Според ДС те се изразявали в морална разпуснатост, трансфер на валута, незаконна търговия и „дребни мошеничества”. Подчертано е, че някои музикални изпълнители не желаели да се завърнат в НРБ и търсели връзка с граждани на ГДР, която да доведе до брак.

Импресарската агенция е обвинена от ДС, че е допускала в ГДР да отиват музиканти и артисти без „необходимата политическа и морална устойчивост”. В справката е описан пътя, по който са сключвани договорите и факта, че ДС е нямала контрол върху този процес, така както ѝ се е искало.

Държавна сигурност признава, че няма агентурно покритие върху дейността на българските музиканти и артисти, оправдавайки се с голямата им разпръснатост в различни населени места.

Вижте документа тук

  • ВОЙНАТА

    Четири години от онзи февруари. Поклон пред Украйна!

     "Е, днес се навършват четири години след онази „една седмица“, в която Русия щеше да „свърши с Украйна“. Четири години, през които станахме свидетели – всички станахме свидетели, дори онези, които и до днес не искат да го признаят – на появата в нашия съвременен свят на един невероятен, буквално умоневместимо героичен народ..." - Калин Янакиев

„Осмивай този, който заслужава, но не от свое, от обществено гледище.”

Райко Алексиев, художник, карикатурист и фейлетонист, роден на 7 март преди 133 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Едно впечатляващо изследване за българската литературна класика в киното

 

„Българската литературна класика във филмовото изкуство“ е стойностна, качествена и респектираща книга – явление в нашето съпоставително изкуствознание

 

Оръжие срещу неинтелигентността (ревю)

 

„Фотий Философът" от Смилен Марков - по-тънка от косъм, по-здрава от диамант: нишката на православната спекулативна теология...

„Брънч за начинаещи“ – с усмивка и благодарност (ревю)

 

По всичко личи, че публиката у нас е зажадняла за положителни емоции и добро настроение, което гарантира големия успех на филма на Яна Титова.