ХРИСТО ХРИСТОВ, desebg.com

Дори гастролиращите в Източна Германия български музиканти и артисти не желаели да се завръщат в комунистическа България, свидетелстват документи от архивите на Държавна сигурност, един от които desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретна справка относно: Прояви на артисти и музиканти на постоянна работа в ГДР.

Документът е изготвен от групата на ДС в Източен Берлин през 1974 г. и е адресиран до МВР, като копие е изпратено на Шесто управление на ДС за борба срещу идеологическата диверсия. В него се посочва, че по международна спогодба с ГДР там на постоянна работа са около 350 театрални и оперни артисти и 170 музиканти и естрадни изпълнители. Същите работят в театрите на 49 града и оперите на 39 населени местна в ГДР, както и в увеселителни заведения на 24 града. 

Музикантите са организирани в 43 оркестъра, които постоянно пътуват. Около 40 музиканти са свирели в германски оркестри.

От импресарско право комунистическа България е получавала тогава по 500 000 марки.

Наред с добрия имидж, който са имали по-голямата част от българските музиканти и артисти, Държавна сигурност отбелязва, че сред някои от тях имало и отрицателни прояви. Според ДС те се изразявали в морална разпуснатост, трансфер на валута, незаконна търговия и „дребни мошеничества”. Подчертано е, че някои музикални изпълнители не желаели да се завърнат в НРБ и търсели връзка с граждани на ГДР, която да доведе до брак.

Импресарската агенция е обвинена от ДС, че е допускала в ГДР да отиват музиканти и артисти без „необходимата политическа и морална устойчивост”. В справката е описан пътя, по който са сключвани договорите и факта, че ДС е нямала контрол върху този процес, така както ѝ се е искало.

Държавна сигурност признава, че няма агентурно покритие върху дейността на българските музиканти и артисти, оправдавайки се с голямата им разпръснатост в различни населени места.

Вижте документа тук. 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Музиката принадлежи на всички. Само звукозаписните компании все още вярват, че те са собствениците й.“

Джон Ленън, английски музикант, роден на 9 октомври преди 86 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...