Статуята на Джордж Оруел, поръчана и платена от фонда на негово име, беше открита на площада на New Broadcasting House в Лондон, съобщи bbc.co.uk. Скулпторът е Мартин Дженингс.

"Не можеше да има по-подходящо време да се издигне статуя на Джордж Оруел в центъра на Лондон. Етичен и интелектуален герой, той анатомизира тоталитаризма и злоупотребата с езика за политически цели с несравнима точност. В собствените ни трескави времена той осветява пътя за тези, които търсят яснота, почтеност и честност в обществения дискурс", написа в блога на Би Би Си скулпторът.

Оруел е работил за обществената медия две години по време на Втората световна война, преди да подаде оставка.

По ирония на съдбата писателят не е обичал статуите.

"Това изглежда е правило в Лондон: когато за късмет имате приличен изглед, блокирайте го с най-грозната статуя, която можете да намерите", казвал той.

Статуята е поставена в "ъгъла на пушачите". Приживе Оруел е страстен пушач.

"Ако работеше днес в Би Би Си, той щеше да затвърди статута си на аутсайдер, каквито са пушещите хора днес, като виси при ветровития ъгъл на сградата", пише Дженингс. 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Никой възрастен не може да издържи кръста, който носи детето.“

 Франсоа Мориак, френски писател, роден на 11 октомври преди 141 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...