По повод годишнината Евгений Кънев припомня във "Фейсбук" думите на банкера Атанас Буров за поета:

“. ..убихме Яворов с клюки, с клевети, с презрение.

Не издържа и се самоуби. Всеки убива, както може. Аз плаках за този човек като го срещнах на „Царя" - сам, с патеричка в ръка, дрипав, мръсен, гладен, изпит, с черни очила. До него вървеше зетят на Тодор Г. Бланков, мъжът на Радка Влайкова, на дъщеря му Радка . . .

Обадих му се.

- Господин Яворов, да имате нужда от нещо. Мога да Ви помогна.

Знаете, господин Памукчиев, че през 1913 година аз бях министър на търговията. Генерал Георги Вазов бе военен министьр тогава в кабинета на д-р Стоян Данев. Ах, какво страшно време беше. България беше унизена, България беше тъжна и гладна.

Яворов ме изслуша и каза: „Благодаря Ви, господин Буров, нямам нужда от нищо, освен от капка съчувствие и разбиране":

„Капка съчувствие" - това искаше Яворов, а нямаше кой да му го даде. Търсеше разбиране, състрадание - нямаше и това, нямаше кой да му ги окаже.

Беше сам . .. Съвсем сам. Беше като прокълнат, като прокажен. Всеки бягаше от него. Кой ще разбере мъката на поета? Кой ще разбере болката на гения? На таланта, на гордостта на България? “