Оперната певица Анна Нетребко (45) има намерение отново да изпълни партията на Манон Леско в Болшой театър. Това тя заяви в интервю за „Российской газете“. Известната певица обаче отбелязва, че не желае често да пее в тази опера на Пучини.

„Това е трудна опера, много кървава. Тя разрушава цялото тяло, като се започне с гласа и се стигне до душевното равновесие. Затова тази опера не трябва да се изпълнява често. И след петте представления през ноември на сцената на нюйоркския „Метрополитън“ нямам планове. Но, разбира се, веднъж имах участие там, ще дойда и обезателно ще пея в Болшой“, заявява Нетребко.

Тя дебютира на сцената  Болшой театър на 16 октомври тази година в операта „Манон Леско“.Този спектакъл беше поставен заради самата Нетребкото.

Оперната дива, покорила с изпълненията си всички големи световни сцени, се оплака от акустиката на театъра.

„Болшой театър има много тежка акустика, към която е трудно човек да се приспособи. Звукът съвсем не лети. Когато за първи път се качих на историческата сцена, изпитах истински шок“, уточнява певицата.

Анна Нетребко е сопрано, солистка е на Мариинския театър, носител е на званието народна актриса на Русия, отличена е  и с държавната награда на Руската федерация.

„Манон Леско“ е опера в четири действия от Джакомо Пучини, либретото е по едноименния роман на абат Антоан-Франсоа Прево. Първото изпълнение на операта се е състояло на 1 февруари 1893 г. в Торино.

 

Тери Гилиъм: „Булгаков продължава великата руска литературна традиция, но я превръща в една истинска, неметафизична одисея на твореца. Той се бори, страда, съмнява се, отчайва се, успява, перчи се, препъва се, пада..."

135 години от рождението на автора на „Майстора и Маргарита”

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Казармата като метафора (ревю)

Алберт Бенбасат умее да разказва, да плете интрига, да извайва образи, да създава роман на базата на преживяното и видяното.

Но той се съизмерва и с образците – Хелър, Хашек, Оруел…

Феникс от руините

 

За мащаба на разрушенията в Германия и за параметрите на поражението разказва в книгата си „Вълче време. Германия и германците 1945–1955“ Харалд Йенер. 

„Коса“, мюзикълът

 

Митко Новков за постановката на Пловдивската опера...