Най-нашумялото сопрано в света Анна Нетребко (44) и тенорът Юсиф Ейвазов (38) от два дни са семейство. Представяме ви тяхно интервю, дадено през май 2015 г. за руската телевизия „Россия”.
--------
Анна, като дете вие сте били част от ансамбъла „Кубански пионери”, където сте пели и танцували. Кога усетихте, че пеенето ще стане вашата професия?
Нетребко: Доста по-късно. Исках да бъда актриса, но после премислих и реших, че ще е по-лесно да постъпя в музикално училище вместо в театрално. После започнах да слушам опери и реших да се пробвам в този жанр. Започнах да ходя в Мариинския театър.
Защо в Лениград, а не в Москва?
Нетребко: Много ми хареса Петербург, когато още беше Ленинград. Гледах снимки, влюбих се в града и си казах, че искам да уча там. Навярно беше интуиция. Изборите в животи си ги правя благодарение на нея.
През 1993 г. се явявате на конкурса „Глинка”, а после е първият ви спектакъл – „Сватбата на Фигаро” на Моцарт. Валерий Бесалович ви дава път.
Нетребко: Бесалович тогава реши да подмлади състава, бяхме цяла плеяда млади певци с различни типове гласове, и той ни даде зелена светлина и възможност да се изявяваме в големи роли.
Как и къде се научихте на актьорско майсторство?
Нетребко: Основата ни я преподаваха в консерваторията и много им благодаря за това. Но иначе аз гледам ролята, изучавам я и я изпълнявам – пак чисто интуитивно. Имам свое виждане за всеки характер, но това не означава, че добавям от себе си. Не се захващам с партии, които не мога да изпея, дори да ми се иска много.
Има ли такива, които не можете да изпеете?
Нетребко: Има много партии, които са сложни, до които не съм дорасла.
Например?
Нетребко: Ой…
Ейвазов: Няма такива партии. Има партии, които не й харесват.
Нетребко: Не ми харесват мадам Бъртефлай, Дездемона, Татяна… Татяна ми харесва, когато я пеят други певици. В мен няма нищо от Татяна и ми е много трудно, неудобно. Въпреки че съм я пяла. Виж в лейди Макбет съм себе си.
Юсиф, и към вас същия въпрос – кога и как започнахте да пеете и разбрахте, че това ще бъде професията ви?
Ейвазов: Разбрах го късно. Сближаването ми с музиката стана напълно случайно и колкото и да е странно – благодарение на КВН (Клуб весёлых и находчивых – руско телевизионно състезание – бел. ред).
Нетребко: Какъв ужас!
Ейвазов: Ние сме три деца, татко беше професор в технически университет. В семейството ни никога не е имало музиканти. И когато стана дума кой трябва да продължи делото на татко – така е при нас в Баку – решиха това да съм аз. И аз почнах да уча това, но внезапно от политехническия институт се оказахме участници в КВН и трябваше да изпеем песен. Даже не помня коя. Седем от осемте участници в отбора ни се оказаха напълно бездарни, изобщо не можеха да пеят. Пианистката изпадна в ужас и аз казах, че ще изпея нещо – или аз, или никой. Започнах да пея и видях, че никой не си запушва ушите. Пея, пея, започнах втория куплет, допях песента, а пианистката се обърна към мен и каза:”О! Това не беше фалшиво”. Тогава ми каза, че имам глас. Тогава реших да се пробвам да пея песни в Москва – като Филип Киркоров. Не знаех абсолютно нищо от класическата музика. Кръгла нула!
Тогава по телевизията за първи път дадоха Монсерат Кабайе, която беше на турне в Русия. Бях си вкъщи с ангина и гледах. Това беше преломният момент, който ме принуди да обърна внимание на този жанр. От този момент се заразих с тази музика.
Юсиф, помните ли кога за първи път чухте певицата Анна Нетребко?
Нетребко: Когато се запознахме, ме попита коя съм!
Ейвазов: Жената на Рикардо Мути ме прати на прослушване за „Манон Леско”. Знаех, че съществува певица Нетребко, но тогава разбрах, че и тя ще пее в тази опера. Помислих си, че е луда и вероятно не знае какво се кани да пее. Аз 6 месеца учих „Манон Леско” – до прегракване…
Нетребко: А аз пристигнах за първата репетиция със закъснение.
Ейвазов: До премиерата имаше 3 седмици. Аничка се явява разкошна – до ден днешен помня дори с какво беше облечена, поздрави всички и като ме видя каза: „Ой! Привет!” И прошепна на руски, че не си е научила партията. Щях да получа сърдечен удар! Аз се мъчих 6 месеца. Надявах се, че ще дойде звезда и някак си ще ми помогне, а тя не си била научила партията!
Нетребко: Талантът се състои в това да скриеш от диригента, че не си знаеш партията. Това го научих от Пласидо Доминго.
Имате толкова богат артистичен опит, ще издадете ли някога книга?
Нетребко: Ако излезе такава книга, значи вече не съм между живите.
Ейвазов: Или аз съм я написал тайно.
Как се борите с простудите?
Нетребко: Винаги когато се разболея преди концерт, си казвам: нищо ми няма, не е важно, нищо не ме боли, длъжна съм да изляза на сцената и да пея. И простудата отива на заден план. Колкото по-малко обръщаш внимание на здравето си, толкова по-добре. Хранете се, не правете глупави диети, яжте био продукти, месо, риба. Непременно пийте вино, в малки количества.
Какво е за вас да бъдете примадона и любимка на зрителите?
Нетребко: Често казано, това е огромна чест и радост, но не ме кара да припадам, че съм звезда. Държа се като звезда единствено когато отида на репетиции в някой театър и нещо там не ме устройва в професионален план. Тогава „включвам” дивата в мен и заявявам, че заслужавам хубава постановка. В останалите случаи – питайте Юсиф – не съм дива.
Ейвазов: Абсолютно.
Как си почивате?
Ейвазов: На плажа, на морето. За съжаление, времето е малко. Детето на Анна учи в Ню Йорк, а най-хубаво ни е, когато сме с него, толкова е сладък.
Как вашата виталност, бохемство се съчетава с тежкия начин на живот на оперните певци – куфари, автомобили, влакове, самолети, хотели?
Нетребко: Много ми е омръзнало... Ангажиментите ме затрупват като лавина. Бих прекратила това, не бих пяла повече, бих се отдала на семейството, защото то е радостта в живота.
Ейвазов: Най-големият шанс в живота е да срещнеш половинката си.
