ЛЮБОМИР КУТИН, ТОДОР ЯЛЪМОВ И МАРИЯ-МАГДАЛЕНА АРНАУДОВА, svidetelstva.bg
Ситуацията
Скандалът в Народния театър "Иван Вазов", резултат от политическа изява на пиар експерт и емоционален жест на несъгласие на главния режисьор, продължава да тлее и периодично да припламва. Подобен факт е симптоматичен. Ако се вгледаме в действащите закони, наредби и правилници, ще установим, че те приличат приличат на една зле скроена и неугледна дреха, в която прозират добри намерения, решения "писани на коляно", мерки срещу източване на системата Със заявление по Закона за достъп до обществена информация беше потърсен отговор на въпроси как e организиран процесът на нейното администриране.
През 2022 г. Бюджетната програма "Сценични изкуства" на Министерството на културата е изразходвала малко над 176 млн. лева - около половината от общия бюджет на ведомството, за 51 театри, опери, оркестри и ансамбли.
С тези средства се финансира все по-бедно сценично съдържание. Запознати в бранша са обезпокоени, че от българската сцена почти изчезнаха сатирата, вариетето, пантомимата, камерната инструментална и вокална музика, духовата музика, хоровата музика. Създаденият дефицит подкопава образованието по изкуства, качеството на артистичното професионално развитие, достъпа до изкуство и култура, национални традиции, международен обмен.
Според отговорните инстанции, място за тревога няма. Тъкмо обратното. Сцените в цялата страна работят на пълни обороти и често залите се пръскат по шевовете. От какво сме недоволни? Тук някъде покълват съмненията. Докъде достига изкуството? Кога то се превръща в услуга за забавление и "убиване на времето". Как да разпознаем контурите на имитацията и безсъдържателната претенция?
Зрителят спонсор
От 2011 г. държавните театри, опери и оркестри се финансират срещу реализираните постъпления от продажби, като всеки лев от продаден билет се умножава с определен коефициент, вариращ между 3 и 11 лв. в зависимост от видовете представления. Зрителят се явява спонсор, както ученикът в училището, студентът в университета или пациентът в болницата. Регистрираният им брой оформя държавни стандарти и формули за финансирането на отделните институции.
За разлика от училището, университета и болницата, купуването билет за концерт или спектакъл е въпрос на добра воля. Все пак от това не зависи живота, здравето, нито пък назначаването на работа или придобиването на шофьорска книжка. Изкуството "слиза по-близо до народа", за да изпроси милостиня от хора, които са все по-зле образовани и болнави. В подобна среда културата неизбежно деградира, като съдържание, послание, организация и управление.
Обещанието за забавление и временната отмяна на грижите са най-силните аргументи да бъде приласкана публиката. От "кумова срама" са разписани в правилниците някакви образователни цели или подпомагане на ново творчество, но тези пожелания имат толкова периферен статус, че никой не им обръща внимание. Това съвсем не означава, че липсват вдъхновяващи примери, но те са крайно недостатъчни да обърнат тренда в депресивното състояние.
Изгубени в данните
Така стигаме до самите планове и отчети. Дори и бегъл поглед е достатъчен, за да се установи безпорядъкът, в който функционира системата. В този си вид събраната информация е несъстоятелна и непригодна за употреба. Знаят го много добре както тези, които я изискват, така и тези, които я създават. Просто си стои по канцеларските рафтове за алиби пред контролиращите. Не е трудно да се пресметне колко часа са употребени за подобни занимания, в чийто смисъл никой по веригата не вярва.
Да не говорим за липсата на данни, които по закон Министерството на културата е задължено да публикува, включително и устройствените правилници на институтите, които регламентират управленска структура, отговорностите и задълженията на един пиар експерт и главен режисьор, например.
Системата се стреми да е невидима, за да не бъде извадена на показ демагогията, в която съществува. Така стигаме до "тайни, загадки" и конфликти от всякакъв характер. Да не забравяме, че всичко, което се случва в институтите, е плод на еднолично и безконтролно директорско решение - репертоар, назначения, турнета.
Представените планове и отчети показват, че постановъчните екипи на театрални, оперни и танцови постановки функционират някак си по домашному. Като че ли никой не изпитва охота да се съизмерва с други, независимо от умножаващите се международни фестивали, семинари, майсторски класове, резиденции. Обслужва се преобладаващо рутината с класически репертоар, създаден в по-голямата си част от български постановъчни екипи, ограничен дял на нова българска драматургия, практическо отсъствие на нови български музикално-сценични и танцови произведения.
Инвестициите на културните институти в нови продукции почти не надхвърлят 10% от касовия им отчет за 2022 г. Занижено качество, примитивно оборудване, остарели музикални инструменти, практическо отсъствие на съвременна механизация. Дебнат опасности от трудови инциденти, пожари. Това е суровата реалност на артистичния пейзаж.
През 2022 г. са инвестирани над 4.1 млн. лв. за нови театрални постановки, от които 3,6 млн. за драматични спектакли, 384 хил. лв. за куклени спектакли и 115 хил. лв. за образователни програми в драматични театри. С приоритет се ползва зрялата аудитория.
В музикалните жанрове доминират мюзикълът и мултижанровите концерти. Разбирайте поп музикални програми с гарнитура симфоничен оркестър, чиито оркестранти имат минимални художествени и даже никакви симфонични задачи.
Логично, около три четвърти от инвестициите в танцовото изкуство са в посока на класическия танц. Може би нещо добро на хоризонта, но отново почти липсват танцови събития с образователна насоченост.
Съпоставката между план и изпълнение буди тревога. Едва 7 от 51 културни институти са изпълнили изцяло предварителните си планове. Други 4 са осъществили само непланирани нови премиери. Интересно как балансират разходите си, след като в министерските правила е записано, че няма да се субсидират продукции извън репертоарния план? За многобройните нереализирани постановки отговорни няма. Показателно, най-голямо е несъответствието между план и отчет там, където е имало конкурси за директори, сред които и на Народния театър "Иван Вазов". Ако изпълнението на репертоарните планове не е подложено на никакъв контрол, то какво да кажем за управленските програми на избраните директори?
Решенията
Приложеният анализ е опит предоставената в насипно състояние документация от Министерството на културата да се трансформира в база данни. Това е и своеобразен тест за възможностите на дигиталната среда да регистрира, анализира и оценява процесите в сценичните изкуства. За да влезе в реална употреба, системата спешно се нуждае от добри стандарти, дефиниции, приоритети и индикатори.
Добре би било още от утре участниците в процеса да престанат да си разменят кореспонденция на хартия, а да попълват онлайн анкетни форми, които да генерират данни. Здравословен баланс между централизъм и децентрализация, творчество и промотиране, популярна и висока култура, професионална солидарност и откритост към другите обществени системи (образование, социално подпомагане, местно самоуправление, икономика и туризъм) - някъде там вероятно са решенията.
В тази ситуация действащата Методика за финансирането на културните институти стои все по-нелепо. Възможна алтернатива е тригодишен репертоарен план, заедно с бюджетна прогноза за всеки институт, в съответствие и със Закона за публичните финанси, с годишен одит за изпълнението и атестация в края на периода.
Важно значение за сценичните изкуства имат и фестивалите. Там се правят оценки, споделя се опит, продължават традиции, експериментират, опонират на религиозно, етническо, политическо, идеологическо противопоставяне, ангажират се с важни обществени каузи, развиват регионите. Към момента Министерството на културата е отделило 20 важни за сценичните изкуства събития, оформени като Приложение 5 в методиката. С малки изключения те са зле финансирани и регулирани.
Ако ситуацията в бранша не се промени, скоро няма да има какво да се селектира от българската сцена за международните събития, защото всички са заети да се забавляват. Ако не се променят правилата във финансирането на безконтролно умножаващите се фестивали чрез проследяване на дългосрочните ползи от реализацията им, парите все повече ще потъват като в пясък.
Целта на този полемичен текст към цялото изследване е да провокира дебат и да генерира идеи в помощ на сценичните изкуства в България, защото са в беда, както и обществото ни като цяло. Неизбежно в подобни случаи, част от оценките са подсилени като колорит, а други са по-приглушени.
