Светослав Спасов, "СЕГА"

Предложенията на Делян Пеевски нямат място в Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения, тъй като са изцяло извън обхвата му. Това се казва в становище на Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий", изпратено до председателя на Народното събрание Цвета Караянчева, шефа на медийната комисия Вежди Рашидов и до министъра на културата Боил Банов.

Това е поредната институция, която критикува т.нар. медиен законопроект на депутати от ДПС, чиято претенция е, че щял да осветява собствеността и финансирането на медиите. През пролетта Министерството на културата също коментира, че Пеевски неправилно адресира предложенията си в закон, чиято цел е да съхранява книги, вестници и други като част от националното културно наследство.

Законът за задължителното депозиране е един от устройствените за Националната библиотека и тя го защитава.

"В Европа и в останалите страни по света законите и другите нормативни актове, свързани със задължителното депозиране на печатни и други произведения, не съдържат текстове, подобни на предложените от вносителите, тъй като те са извън предмета и сферата на действие на законодателството за печатното депозиране. Предполагаме, че приемането на направените предложения се дължи на факта, че една част от народните представители не познават в детайли закона. Вероятно затова се говори за него като за "медийния закон", пише в становището на доц. д-р Красимира Александрова, директор на библиотеката.

Според нея е нужно да се направи допълнителен задълбочен анализ както на систематичното място за подобни промени, така и на "необходимостта от разкриване на собствеността, финансирането на доставчиците и определянето на държавния орган, който ще следи за неговото прилагане". 

 

БУХАЛКА

През юли промените бяха приети на първо четене с гласовете на ГЕРБ и "Обединените патриоти". Пеевски предлага собствениците на медии да подават купища декларации под заплахата за огромни глоби, въпреки че голяма част от същата информация е публична и в момента. Извън обсега на "осветяването" ще остане изграждането на медийната империя на депутата.   

  • НА ФОКУС

    Един учебник, една история, една партия

     

    Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Толкова неща в живота имаше, от които се бояхме. А не трябваше. Трябваше да живеем.“

Иво Андрич, югославски писател, роден на 9 октомври преди 134 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...