Хиляди бяха хвърлени в турските затвори, защото били обидили президента. Задминахме дори мрачните рекорди на Китай, казва в интервю за ДВ известната писателка Елиф Шафак. Но апелира към Запада да не изолира Турция.

------

Как оценявате сегашната обстановка в Турция? 

- В целия дебат за Турция аз правя разлика между турското правителство и турския народ. Безспорно от няколко години насам турското правителство действа все по-авторитарно. Макар и да дойде на власт след избори, то съсипва демокрацията, подкопава правовата държавност и свободата на печата. В същото време зная, че в Турция съществува и гражданско общество. Има много отворени към света, прогресивни хора. Те са изпреварили своето правителство, но техният глас не се чува в международните медии. Не бива да допускаме гласът на народа да бъде заглушаван. И не бива да губим контакт с гражданското общество. За много политици това е едно огромно предизвикателство.

Как може да бъде подкрепено гражданското общество?

- Турция е голяма и важна страна, сложна и многопластова. Активните граждани и неправителствените организации в Европа - като „Амнести интернешънъл“ или международния ПЕН-клуб - упражняват натиск над европейските лидери да говорят повече за ситуацията около човешките права, за посегателствата срещу демокрацията и за свободата на мненията и печата в Турция. Междувременно Турция се превърна в един от най-големите затвори за журналисти, задминавайки дори мрачните рекорди на Китай. Ситуацията в момента е такава, че много хора губят работата си, включително и хиляди висшисти – само защото са подписали някаква петиция за мир. Докато ние с Вас си говорим тук, в Турция се провеждат гладни стачки. Списъкът е дълъг. Демократите в Турция са деморализирани. Затова трябва да се концентрираме над гражданското общество.

Смятате ли, че гражданските общества в утвърдените демократични държави, в т.ч. Германия, правят достатъчно в това отношение? Биха ли могли те да се ангажират по-силно, да правят повече?

- Разбира се! Мисля, че нашият глас би трябвало да се чува по-силно. Защо да няма по-интензивен диалог между гражданските общества в Германия и в Турция? Много организации в Турция подкрепят журналисти, карикатуристи, писатели или хора от малцинствата. Всички те се нуждаят от съдействие и трябва да знаят, че светът се интересува от тях и че не са сами. Трансграничният глобален диалог е изключително важно нещо. За мен той е по-важен от това, което се разиграва между политиците в Германия и политиците в Турция в момента. Защото животът на обикновените хора е по-важен.

Като президент на тази страна Ердоган в крайна сметка носи отговорност за западането на демокрацията в Турция. Смятате ли го за лично отговорен?

- Искам да подчертая следното: колкото по-дълго Ердоган и неговата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) са на власт, толкова по-авторитарни стават те. Хиляди хора бяха хвърлени в затвора, защото били обидили президента.

Достатъчен е само един критичен коментар във „Фейсбук“ или шеговит пост в „Туитър“, за да се окажеш зад решетките. В една демократична държава хората трябва да могат да критикуват своя президент. И много ме боли, когато гледам колко разединена е Турция днес.

Хората могат да имат най-различни възгледи за света, което обаче не би трябвало да им пречи да споделят общите демократични ценности и да се уважават взаимно. Точно това обаче не се случва. А управляващата партия в Турция се държи така, сякаш представлява само половината от турското население. А другата половина? Съвсем ясно е, че в най-новата история на страната именно Ердоган е политикът, който най-силно разединява Турция. Той разделя  обществото на "ние" и "те".

Независимо от всичко Европа не бива да изолира Турция. От изолационизма печелят винаги само онези, които и бездруго искат да изолират своята страна. Много от тях са националисти или ислямисти. Изолирането на цяла държава или на цяло едно общество не решава проблемите. Убедена съм, че трябва съвсем открито да критикуваме нашето правителство и че авторитаризмът е неприемлив.

 

  • ВОЙНАТА

    Четири години от онзи февруари. Поклон пред Украйна!

     "Е, днес се навършват четири години след онази „една седмица“, в която Русия щеше да „свърши с Украйна“. Четири години, през които станахме свидетели – всички станахме свидетели, дори онези, които и до днес не искат да го признаят – на появата в нашия съвременен свят на един невероятен, буквално умоневместимо героичен народ..." - Калин Янакиев

„Душите са свити от публичните грехове, всеки стои на пост като птица в клетката си.“

Георгиос Сеферис, гръцки поет, роден на 13 март преди 126 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Едно впечатляващо изследване за българската литературна класика в киното

 

„Българската литературна класика във филмовото изкуство“ е стойностна, качествена и респектираща книга – явление в нашето съпоставително изкуствознание

 

Оръжие срещу неинтелигентността (ревю)

 

„Фотий Философът" от Смилен Марков - по-тънка от косъм, по-здрава от диамант: нишката на православната спекулативна теология...

„Брънч за начинаещи“ – с усмивка и благодарност (ревю)

 

По всичко личи, че публиката у нас е зажадняла за положителни емоции и добро настроение, което гарантира големия успех на филма на Яна Титова.