"Парламентарната демокрация в Турция приключи, след референдума моята страна е разделена. Ние нямаме свободна преса и разделението на властите като Франция и Америка", каза турската писателска Елиф Шафак пред италианското издание repubblica.it. Поводът е допитването, организирано от президента Реджеп Ердоган, който при големи съмнения за манипулация на вота успя да прокара промяна на начина на управление и си осигури дълъг мандат начело на президентска република.

"Отношенията на Турция с Европа вече са на дъното си. Турските политици са много емоционални и емоциите се променят непрекъснато. Да не забравяме обаче, че в Турция има много хора с либерално мислене, които искат демокрация. Европа не трябва да се прекъсва диалога си с гражданското общество и прогресивна Турция", заяви Шафак. 

 Тази седмица родената в Страсбург авторка ще получи почетната награда на австрийските книготърговци за толерантността си. 

„Трябва да си дадем сметка, че оставяме нещо след себе си. И това е споменът за нас в децата ни."

Кевин Костнър, американски актьор и режисьор, роден на 18 януари преди 70 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Съседната стая“ - за правото на избор, приятелството и нещата от живота

 

Филмът е елегантно и изтънчено есе за смисъла на живота и за избора на смъртта...

Вслушвания в уроците на мъдростта и времето

В самия край на 2024 г. българската литературно-философска публика беше зарадвана от книгата „Вслушвания“ на Митко Новков, съдържаща дванадесет негови есета...

Писателю, бъди цял!

 

Марин Георгиев отдавна разлайва литературните псета. Причината е в неговия метод, който той никъде не е формулирал, но го приема като нещо дадено и прието, присъщо на душата и морала му. В „Заговорът на мъртвите“ той го обговаря многократно, но никъде не го формулира...