Родена в Страсбург, живееща в Лондон, Елиф Шафак (45) не спира да приковава погледите в Турция. "Моята Турция е мъртва като баба ми" - това е заглавието на последната й статия, публикувана в сериозното германско списание "Шпигел". Поводът е теористичинят акт на Нова година в известния бар Reina в Истанбул, посещаван предимно от чужденци, при който загинаха 39 души.

Текстът започва със спомен за починалата баба, която е разказвала приказки и която за внучката си е символ на Турция, която съвместява различни култури и традиции. Днес и двете са мъртви. Няма го многообразието, няма я онази пъстрота, съществуваща благодареине на ориенталската толерантност и мъдрост. 

Шафак си спомня, че в младежките си години, прекарани в Анкара, се е празнувала Нова година, имало е специална програма по телевизията, а след това фойерверки. 

"Прегръщахме се в полунощ, а баба се молеше на Аллах за един мирен свят", спомня си писателката и описва този изчезнал свят като смесица от източни и западни културни елементи, които са правели всички щастливи. 

"Всичко това обаче изчезна. Днес повечето хора живеят в културно гето. Турция стана националистична и религиозна, а режимът - все по-авторитарен. Всичко е черно-бяло. Обществото е силно разделено на "ние" и "те". Няма място за индивидуалност. Дори празнуването на Нова година е повод за силна поляризация на мненията."

Шафак припомна множеството терористични актове в Турция през 2016 г. и я определя като най-ужасната за страната й. Според нея атентантът на Нова година е последица от силните настроения срещу всичко западно - празници, дрехи, начин на живот, култура, отношения между хората. Във всички джамии се е говорело не за мира, а за отричане на Коледа, за отричане на Запада, посланията са били агресивни. 

На финала на текста си Шафак отново обръща внимание, че цялата енергия на правителството отива за тероризиране на гражданското общество, което все още съществува в лицето на журналисти, интелектуалци и писатели. 

"Беше време, когато Турция беше пример за целия мюсюлмански свят с културата си, синтезираща най-доброто от Изтока и Запада, и с либералната си демокрация. Днес се страхуваме, че страната ни се превръща сред най-лошите в Близкия Изток", завършва текстът. 

  • ВОЙНАТА

    Четири години от онзи февруари. Поклон пред Украйна!

     "Е, днес се навършват четири години след онази „една седмица“, в която Русия щеше да „свърши с Украйна“. Четири години, през които станахме свидетели – всички станахме свидетели, дори онези, които и до днес не искат да го признаят – на появата в нашия съвременен свят на един невероятен, буквално умоневместимо героичен народ..." - Калин Янакиев

„Душите са свити от публичните грехове, всеки стои на пост като птица в клетката си.“

Георгиос Сеферис, гръцки поет, роден на 13 март преди 126 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Едно впечатляващо изследване за българската литературна класика в киното

 

„Българската литературна класика във филмовото изкуство“ е стойностна, качествена и респектираща книга – явление в нашето съпоставително изкуствознание

 

Оръжие срещу неинтелигентността (ревю)

 

„Фотий Философът" от Смилен Марков - по-тънка от косъм, по-здрава от диамант: нишката на православната спекулативна теология...

„Брънч за начинаещи“ – с усмивка и благодарност (ревю)

 

По всичко личи, че публиката у нас е зажадняла за положителни емоции и добро настроение, което гарантира големия успех на филма на Яна Титова.