Родена в Страсбург, живееща в Лондон, Елиф Шафак (45) не спира да приковава погледите в Турция. "Моята Турция е мъртва като баба ми" - това е заглавието на последната й статия, публикувана в сериозното германско списание "Шпигел". Поводът е теористичинят акт на Нова година в известния бар Reina в Истанбул, посещаван предимно от чужденци, при който загинаха 39 души.

Текстът започва със спомен за починалата баба, която е разказвала приказки и която за внучката си е символ на Турция, която съвместява различни култури и традиции. Днес и двете са мъртви. Няма го многообразието, няма я онази пъстрота, съществуваща благодареине на ориенталската толерантност и мъдрост. 

Шафак си спомня, че в младежките си години, прекарани в Анкара, се е празнувала Нова година, имало е специална програма по телевизията, а след това фойерверки. 

"Прегръщахме се в полунощ, а баба се молеше на Аллах за един мирен свят", спомня си писателката и описва този изчезнал свят като смесица от източни и западни културни елементи, които са правели всички щастливи. 

"Всичко това обаче изчезна. Днес повечето хора живеят в културно гето. Турция стана националистична и религиозна, а режимът - все по-авторитарен. Всичко е черно-бяло. Обществото е силно разделено на "ние" и "те". Няма място за индивидуалност. Дори празнуването на Нова година е повод за силна поляризация на мненията."

Шафак припомна множеството терористични актове в Турция през 2016 г. и я определя като най-ужасната за страната й. Според нея атентантът на Нова година е последица от силните настроения срещу всичко западно - празници, дрехи, начин на живот, култура, отношения между хората. Във всички джамии се е говорело не за мира, а за отричане на Коледа, за отричане на Запада, посланията са били агресивни. 

На финала на текста си Шафак отново обръща внимание, че цялата енергия на правителството отива за тероризиране на гражданското общество, което все още съществува в лицето на журналисти, интелектуалци и писатели. 

"Беше време, когато Турция беше пример за целия мюсюлмански свят с културата си, синтезираща най-доброто от Изтока и Запада, и с либералната си демокрация. Днес се страхуваме, че страната ни се превръща сред най-лошите в Близкия Изток", завършва текстът. 

  • КОЛЧО СЛЕПЕЦА

    Предателите са винаги най-отпред

    "Като си помисля само, че ако тези българи, дето са против европейска България, живееха през турско, едно щеше да е сигурно – никога нямаше да има Българско възраждане" - Колчо Слепеца, "Из кривиците на времето"

„Книгите разбиват оковите на времето и показват, че хората могат да използват магия.”

Карл Сейгън, американски астроном и писател, роден на 9 ноември преди 92 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Ако не умираме един за друг, сме вече мъртви“

 

Театрална балада за любовта и надеждата

От драмата на човешките страсти до поезията на детството

 

Преводачът Огнян Стамболиев представя двама класици на румънската проза

Ботев отвъд канона

 

За книгата на Анна Алексиева „Христо Ботев: идеологическо моделиране на героичния образ“, 2025 г.