Световноизвестната турска писателка Елиф Шафак даде интервю за „The World Post”, в което коментира събитията в Турция. 

„За една нощ Турция се върна двадесет години назад. Това е пирон в ковчега на турската демокрация. Във времена на огромна политическа турбуленция като тези, нюансите се губят лесно. Социалните мрежи кипят от шовинизъм, ярост, реч на омразата. Дори журналисти, писатели, поети, интелектуалци са нападани от хора, които търсят "предатели”.  От нас ли си, или от тях?" Това е единственият въпрос. Дори не можеш да започнеш да питаш кои сме "ние" и кои са "те". Отправили сме се към света на Кафка. В момента има повече неща, от които да се боим, отколкото за които да се надяваме. Това бе държава, която искаше да се присъедини към Европейския съюз. Сега изглежда като още едно хаотично място в Близкия изток.

В Турция и без това имаше възход на нелибералната демокрация, страната вече вървеше назад.

Очаква ни увеличаване на национализма, религиозността, нетолерантността, параноята и, разбира се, мъжествеността.

Това е държава, която е преминала през три военни преврата, всеки по-лош от предишния. Пучовете от 1960 г., 1971 г. и 1980 г. срутиха демокрацията и доведоха до огромни нарушения на правата на човека. В наши дни дори хората, които не харесват Партията на справедливостта и развитието (AKP), защитават гражданското управление от всеки възможен преврат, защото не искаме още една военна диктатура.

Много съм критична към AKP, но има огромна разлика – тя бе избрана от хората. Гюленистите не са били избирани от никого, но искат скришом да дърпат конците.Цялата борба за власт уби и малкото възможности за демокрация на тази тъжна, самотна държава.

Бюлетината сама по себе си не прави една система демократична. Истинската демокрация се нуждае от разделение на властите, върховенство на закона, свобода на словото, права на жените, на ЛГБТ общността, свободни и разнообразни медии, независими учени. Без всички тези институции и ценности има само управление на мнозинството”.

---

ЕЛИФ ШАФАК (44) е най-четената писателка на Турция, утвърден автор на 12 книги, сред които „Любов”, „Копелето на Истанбул” и „Чест”. Творбите й са предевени на над 40 езика, а нейни политически коментари са публикувани в престижни издания като New York Times, Financial Times, Guardian, Independent, Newsweek и списание Time. Пише на турски и на английски, живяла е на Запад и на Изток и определя себе си като номад, космополит, любител на суфизма, пацифист, жена и майка.

 

Преводът е на „Дневник”.

 

  • КОЛЧО СЛЕПЕЦА

    Предателите са винаги най-отпред

    "Като си помисля само, че ако тези българи, дето са против европейска България, живееха през турско, едно щеше да е сигурно – никога нямаше да има Българско възраждане" - Колчо Слепеца, "Из кривиците на времето"

„Цялото изкуство идва от хора, които или са грозни, или имат комплекс за малоценност. Прекрасните не създават изкуство.”

Ричард Бъртън, уелски актьор, роден на 10 ноември преди 101 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Синът на Спартак разказва…

Майкъл Дъглас с тъга и горчива ирония споделя, че затоплянето на отношенията с прочутия му баща настъпва след като Кърк преживява катастрофа и инсулт, след като губи син и след като самият Майкъл преминава през ада на рака в четвърти стадий – на езика – през 2010–2011 г.

 

„Ако не умираме един за друг, сме вече мъртви“

 

Театрална балада за любовта и надеждата

От драмата на човешките страсти до поезията на детството

 

Преводачът Огнян Стамболиев представя двама класици на румънската проза