Елиф Шафак (45) е най-разпознаваемата на Запад турска писателка. Тя пише на английски и турски, живее в Истанбул и Лондон и не се страхува да изразява гражданската си позиция. Шафак даде интервю за diepresse.com. 

---

От месеци властите в Турция арестуват Ваши познати автори и журналисти. Известна е и позицията Ви, че осъждате пуча…

- Да, акцентирам върху това, че смятам пуча за нещо ужасно. Днес обаче всеки в Турция може лесно да бъде обявен за заговорник. На един милион души това вече им се случи. В една правова държава хората са смятани за невинни до доказване на противното, в Турция е обратното. Не съм фен на партията на Ердоган, но тя беше избрана на власт демократично, а заговорът на Гюлен в армията – не. Аз критикувам обаче чистката, която се прави в момента. Стигматизират се хора, които нямат нищо общо с пуча. 

Обезсърчена ли сте?

- В момента турските демократи сме деморализирани и много уморени. Турската политика е толкова ретроградна от години. Чувстваме се забравени и изоставени. Сделката на ЕС и Турция по бежанския въпрос показа на много демократи, че темите за свободата на словото и демокрацията не стоят в дневния ред на Европа. 

Познавате ли лично много арестувани писатели и журналисти?

- Разбира се, над 130 журналисти са в затвора, отделно писатели и хора на науката. Моята добра приятелка Азлъ Ердоган, братята Мехмет и Ахмет Алтан, лингвистката Неджмие Алпай, от която писателите сме научили толкова много! Тя познава нюансите на турския език. На 70 г. сега е в затвора, защото е работила за прокюрдски вестник. За мен е непоносимо, че активистка за мир е жертва на насилие!

Западните медии обръщат ли достатъчно внимание на това?

- На турската политика се обръща внимание, но малко се пише за културата и душата на турското общество. Трябва да се разбере колко многолика е Турция и да се говори с възможно най-много хора. Литературата е чудесен инструмент за това. 

В книгите си се опитвам да направя така, че да се чуе гласът на маргинализираните хора. В момента в Турция има дълбока пропаст между привържениците и критиците на Ердоган. Уважавам изборите, но те сами по себе си все още не означават демокрация, както си мислят управляващите. Трябва правова държава, плурализъм, свободни медии. 

Разбирате ли хората, които търсят път между либералната демокрация и диктатурата?

- Исках да озаглавя книга - „Дългата вечеря на турската буржоазия“, и да разгледам този дискурс. Тези хора стават все повече в Турция. Намирам това за много опасно. Навсякъде по света все повече хора губят вяра в либералната демокрация – в Русия, Пакистан, Сингапур… За жалост много европейци не осъзнават колко драматично е това. 

Героинята от новия Ви роман търси трети път в религията. Важна ли е за Вас религията?

- Не съм религиозна и не харесвам организираните религии, които вкарват света в заблуди. Интересувам се от индивидуалната вяра в Бог, който също е индивидуален и който позволява съмненията в него. Чувствам се еднакво отдалечена и от агностиците, и от мистиците от Изтока и Запада. И съм против всякакъв вид абсолютизъм. 

В Египет има протестно движение на жените срещу сексуалното насилие. Липсват ли силни феминистки инициативи в Турция?

- В Египет е още по-зле, но, да, жените в Турция определено трябва да изградят силно движение, което сега липсва. Всяка турска жена знае, че улиците принадлежат на мъжете. Когато се возим в автобус например, си носим безопасна игла… Възмутително е, че мачо политици се опитват да контролират живота и телата на жените. Никога не съм чула турска политичка да каже, че мъжете нямат право да се смеят високо извън дома си или че трябва да имат по 5 деца. 

Израснали сте с майка си и баба си. Как се отнася майка Ви към това, което пишете? Вие нарушавате много табута, включително сексуални. 

- Тя много ме подкрепя, макар че в началото се притесняваше много от темите, за които пиша. Когато в Турция писателка разказва за насилие и кръвосмешение, хората автоматично си мислят, че пише автобиографично за себе си. На нас, жените, не ни се признава никаква фантазия. Но когато един мъж пише същото, всички казват: „Много ясно, това е фикция!“

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Библио-сарайският синдром

    В България проруската Пета колона е проникнала масово в парламента, правителството, президентството (особено!) и в съдебната система. Ние сме единствената страна в ЕС и НАТО, начело на която стои отявлен прорашистки държавен глава

"Ала бедата е там, че човек има не само тяло и стомах, но и още нещо, което палачите наричат „душа“.

Светослав Минков - български писател, роден на 4 февруари преди 121 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Поетът Кирил Кадийски - блъф и метафори

 

Поетическият език в творбите му често достига, а и преминава оттатък напрегнатата граница на допустимото или по-скоро на приетото по „канона”, за художествено

Двете тела на императрицата: „Корсаж“ 

 

Образът на Сиси е неравен: тя живее с травмите си вече десетилетия – смъртта на дъщеря й се появява само под формата на обвинение от страна на императора

Филмът "Ботев": номерът не мина

 

Обществото се почувства засегнато, заваляха критики. Но хубавото на филма „Ботев“ е реакцията срещу него. Тя показва, че българската аудитория вече ясно различава пропагандата от изкуството в подходите към историята