„Как да запазим разума си във време на разединение” е новата книга на Елиф Шафак. Световната й премиера се състоя в разгара на лятото. На български е преведена от Красимира Абаджиева и излиза като издание на „Анишър”, запазена марка на „Егмонт”.
Книгата е полемична, зов за съзнателен оптимизъм на фона на всеобщата тотална криза, завладяла света.
Елиф Шафак, която е известна със смелата си гражданска позиция, се обръща към спомените си и се осланя на силата на преживените истории, убеждава читателите си, че ако чуваме думите на другите, то всички ние ще успеем да се погрижим за съхранението на демокрацията, емпатията и вярата в едно по-светло и по-разумно бъдеще.
„Как да запазим разума си във време на разединение” беше избрана от редакторите на Guardian за „Книга, която мотивира състрадание“ , а „Independent я избра за книга на месеца.
ЗА АВТОРА
ЕЛИФ ШАФАК (49) е най-четената писателка на Турция, утвърден автор на над 10 книги, сред които „Любов”, „Копелето на Истанбул” и „Чест”. Творбите й са преведени на над 40 езика, а нейни политически коментари са публикувани в престижни издания като New York Times, Financial Times, Guardian, Independent, Newsweek и списание Time. Пише на турски и на английски, живяла е на Запад и на Изток и определя себе си като номад, космополит, любител на суфизма, пацифист, жена и майка.
ОТКЪС
„Как да запазим разума си във време на разединение”
ЖИВЕЕМ ВЪВ ВРЕМЕ на заразна тревожност. Дълбоко безпокойство за света и нашето място – или липса на място – в него. От заглавията на вестниците до водещите новини и съобщенията на социалните медии – навсякъде изпъква една и съща дума: криза. Кризата на бежанците, която не спира и е пред очите ни. Кризата на либералната демокрация. Кризата на западната цивилизация. Екологичната криза и климатичната криза. Кризата в системата на здравеопазването и в общностите. Кризата на бездомните и бедните, на задълбочаващото се неравенство, на вкоренения расизъм… Да не забравяме и за кризата в отделните сектори: риболов, селско стопанство, промишленост, търговия на дребно, туризъм и хотелиерство… Онова, за което не говорим, са пораженията от това постоянно напрежение върху душевното здраве.
Истината е, че негативните чувства в нас и около нас преобладават: гняв, страх, недоволство, недоверие, тъга, подозрение, непрестанна липса на увереност. Онова, което надделява, е постоянното безпокойство. Екзистенциалният Angst. Всички тези чувства са част от нашия живот. Дори дигиталните пространства са предимно емоционални – гледаните от милиони хора поствания и видеа са пропити с чувства. Не по-малко важно е, че това води до създаването на тенденция, на привично мислене, което се настанява трайно във времето и пространството. Проучване на Social Research сочи, че когато на хората им се предоставят не толкова положителни новини, коментарите са предимно негативни. При наличието на по-малко негативна информация, се случва обратното.
Децата виждат, че родителите им са притеснени, и започват да се чувстват по същия начин. Родителите обменят в онлайн групи мнения или обсъждат в училище тревогите си за образователната система и изобщо за бъдещето. Ние сме социални същества. Тревожим се, когато видим някого, който се тревожи. Паникьосваме се, ако някой до нас се паникьосва.
Седем дни седмично се налага да се справяме с черни мисли и чувства, но рядко имаме време или воля да им обърнем сериозно внимание. Авторите на „Гняв, страх и ехо камери: емоционалната основа на поведението онлайн“ отбелязват, че по телевизията, радиото или онлайн ние прекарваме часове в дебатиране на „материални и измерими фактори“. Приоритизираме икономиката, фондовите борси, политиката и рядко обръщаме внимание на нещо толкова абстрактно и неуловимо като емоциите. Междувременно продължаваме да носим товара на тревожните чувства. Смятаме, че те измъчват само нас, а другите хора си живеят живота. Това, разбира се, е илюзия. Част от нас го съзнава, но ни е трудно да се противопоставим на склонността да се справим сами с влошаването на душевното си състояние, като държим юздите на тревогите си. Освен това искаме да изглеждаме силни. Учили са ни, че емоциите са признак на слабост. Колкото по-малко даваме изказ на негативните емоции, толкова по-трудно ще осъзнаем, че има много хора, които се чувстват като нас, че мълчанието е вредно за връзките и взаимоотношенията ни и че формира обществата по безброй недиректни начини.
Източник: "Дневник"
