ВИДКА АТАНАСОВА, "Свободна Европа"

Джулиан Барнс е един от най-ярките съвременни британски писатели, представител на постмодернизма и носител на наградата "Букър" (2011).

На 19 януари той стана на 80 години, а на 22 януари излиза на български романът му "Отпътуване" (издателство "Обсидиан"), за който той казва, че ще е последната му книга.

"Имам чувството, че съм изсвирил всичките си мелодии", казва Барнс пред "Гардиън".

Така "Отпътуване" се превръща в заключителна част на 45-годишната му писателската му кариера, която включва романи, разкази, мемоари, есета, биографии, пътеписи, преводи и дори детективски романи и поезия под псевдоним.

"Някои предпочитат живота, но на мен повече ми харесват книгите", казва Барнс.

Той все пак няма да спре да пише. "Ще се занимавам с журналистика, рецензии и други подобни. Но що се отнася до книгите, това е последната ми", добавя той.

"Отпътуване" е роман за любовта, за срещите и разделите, които съпътстват живота на хората, както и за изменчивата природа на човешката памет, пише в представянето на книгата.

Барнс е роден на 19 януари 1946 г в Лестър, Англия, в семейство на учители по френски език. Малко по-късно семейството се премества в Лондон, където Барнс завършва училище. Продължава обучението си в колеж в Оксфорд, изучава съвременни езици и се дипломира с отличие през 1968 г.

След това работи като лексикограф за приложението към Оксфордския речник на английския език, по-късно става рецензент и литературен редактор за списанията "Ню Стейтсман" и "Ню Ревю".

За себе си в онзи период Барнс казва, че е бил много срамежлив. "Когато имаше седмични срещи, аз бях парализиран от мълчание и ме смятаха за ням член на екипа".

От 1979 до 1986 г. той работи като телевизионен критик, първо за "Ню Стейтсман", после за "Обзървър". През този период започва да пише, а първият му роман "Метроленд" е публикуван през 1980 г.

Две години по-късно на пазара е вторият му роман "Преди да ме срещне", а след още две години издава и третия - "Папагалът на Флобер", с който прави пробив в литературните среди.

Книгата представя фрагментирана биографична история на възрастния лекар Джефри Брейтуейт, който е обсебен от живота на Гюстав Флобер. Романът има голям успех, особено във Франция, и помага на Барнс да се утвърди като сериозна литературна фигура, след като е номиниран за наградата "Букър".

Следват романите "Гледайки към слънцето" (1986), "История на света в 10 и половина глави" (1089). През 80-те Барнс пише и четири криминални романа под псевдонима Дан Кавана (Барнс наскоро се е оженил за литературната агентка Път Кавана).

И докато написването на "Метроленд" му отнема 8 години, за всеки от детективските романи Бърнс отделя по-малко от две седмици - експеримент, за да провери "какво би било да пиша толкова бързо, колкото мога, по концентриран начин".

През 90-те години Барнс написва още няколко романа, сред които "Бодливо свинче" (1992), след посещението му в България през 1990 г. В книгата се разказва за процеса срещу един източноевропейски диктатор (не е казано от коя страна, но е базирана предимно на наблюдения от България и процеса срещу Тодор Живков) и събитията след 1989 г.

През 2005 г. излиза романът му "Артър и Джордж", които също е номиниран за "Букър". Това е разказ за престъпление, разследвано от сър Артър Конан Дойл, който изстрелва кариерата на Барнс в по-популярния мейнстрийм. Книгата е включена в списъка на бестселърите на "Ню Йорк Таймс".

В продължение на седмици в същия списък е включен и следващия му роман - "Предчувствие за край" (2011), за който Барнс получава "Букър" и и наградата "Europese Literatuurprijs".

За "Букър" е номиниран още един негов роман - "Англия, Англия" (1998). Той е носител и на Ордена за изкуство и литература (2004), както и наградите "Съмърсет Моъм", "Джефри Фабер Мемориал", "Йерусалим".

Барнс се интересува дълбоко от история, политика и философия. През 2013 г. се изправи срещу британското правителство заради "масовото закриване на обществени библиотеки", "падането на Великобритания в световната класация за грамотност" и "идеологическото поклонение пред пазара и все по-голямата пропаст между богати и бедни".

Той съжалява и за напускането на ЕС от Великобритания и му се иска да вярва, че "това е само епизод, който ще приключи". В статия за френското издание "Фигаро" през 2020 г. Барнс пише:

"През 1998 г. написах един роман - "Англия, Англия", който се развива в бъдещето (приблизително в нашето време), в който Обединеното кралство се произнася чрез урните за напускане на Европа и го постига, "преговаряйки с такава упорита безразсъдност, че накрая Съюзът плати (на британците), за да си тръгнат". Ако в този ден на меланхолия ме помолят да направя ново пророчество, бих казал: ще се върнем (ако ни искате)".

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Запомни едно: ти, а не някой друг, решаваш съдбата си. Никой не може да живее вместо теб, нито пък ти можеш да живееш вместо някой друг.“

Е. Е. Къмингс, американски поет и драматург, роден на 14 октомври преди 132 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина