SKIF
Ритеш Батра, изстрелян в известното от фестивала в Сънданс, е автор на този безкрайно фин човешки филм. „Кутия за храна” (The Lunchbox) е толкова приятен в цялата си пестеливост, че е чудно че не взе „Оскар”. Всъщност не е чудно, прекалено е добър, за да вземе.
Индийският режисьор и сценарист, роден в Мумбай, естествено избира за декор на филма си точно този най-пъстър индийски град. В главните роли Ирфан Кан и Нимрат Каур пълнят филма по такъв начин, че двамата актьори във второстепенни роли (мъж и жена, присъстваща само с гласа си), са напълно достатъчни. Няма нужда от други. А филмът изобщо не е камерен в познатия смисъл – пред очите ни е цял Мумбай с всичките си шарки.
Сюжетът е епистоларна любов – красива и млада съпруга, която приготвя вкусна храна за съпруга си, който не я забелязва въобще (заради друга жена, както става ясно по-късно). По силата на съдбата кутийките с вкуснотии попадат за обяд вместо при съпруга - при счетоводител пред пенсия, останал вдовец. Любовта минава през стомаха – тази баналност придобива съвсем друга светлина във филма на Батра. Храната поражда писма, писмата – любов, любовта – желание за съвместен живот.
В прекрасния отворен финал героят на Имрат Кан бърза към красивата Ила. Ще стигне ли навреме при нея, за да я придружи до Бутан, където тя смята, че живеят най-щастливите хора? Случката живее и след финалните надписи и зрителите сами решават ще се случи ли това.
Майстори като Батра правят показно на целия филмов свят, че силата на една продукция не е в тлъстите й финанси, а в простичкия, но хващащ за гърлото сюжет и в майсторското изпълнение. Затова с нетърпения чакаме новия му филм „Предчувствие за край” по наградения с „Букър” роман на Джулиан Барнс. Тази есен той ще излезе по екраните и със сигурност също ще хваща за гърлото.
