СТЕФАН ЛЮДМИЛОВ
Романът „Предчувствие за край” на Джулиан Барнс впечатлява не толкова със сюжет, колкото с прости и логични разсъждения върху ефекта на изборите, които правим в живота си. Доколко нашите думи и дела отекват в действията и живота на другите; до каква степен разбираме хората около нас; познаваме ли наистина тях и себе си; уникални ли сме или по-скоро всеки от нас е „средняк”, един от многото, чийто живот протича „стандартно” с вълнуващи моменти, които се броят на пръстите на едната ръка.
Това са част от въпросите, които книгата провокира у мен. Идеализъм липсва, относителността на истината и „правилното” е поставена на фокус. Чрез равносметката, която героят му прави на живота си, Барнс представя една гледна точка. Оценка на автора обаче липсва. Мислите му са изразени в есеистични параграфи, част от романа, които поставят много повече въпроси отколкото отговори. Книгата провокира размисъл и точно в това се крие нейната сила. Не е важно дали си на 25, на 40 или на 60 години. Всеки може да намери своите въпроси, да погледне своя свят от друг ъгъл и да направи една здравословна равносметка на живота си дотук.
Въпреки че сюжетът не е динамичен, опитният читател със сигурност ще оцени неповторимото британско чувство за хумор, което прави романа лесен за четене, като му придава нетипична лекота за този жанр. Не го пропускайте, защото със сигурност има какво да научите за себе си.
