SKIF

Това е поредният майсторски написан психологически роман за  действителна историческа личност от най-добрия съвременен английски писател. Джулиан Барнс – този чудесен разказвач с брилянтен стил и усет за детайлите – сега е влязъл в обувките на съветския композитор Дмитрий Шостакович. Който е чел книгите му за Гюстав Флобер, Артър Конан Дойл и Сара Бернар, няма нужда от убеждаване. За останалите – прочетете ли книга на Барнс, ще се омагьосате от стила му завинаги. В случая благодарение и на отличния превод на Любомир Николов (отново за издателство „Обсидиан”). 

Авторът гледа под микроскоп драматичната съдба на композитора и успява да пресъздаде тежката му душевна трагедия с такъв усет и прецизност към детайла, сякаш е живял близо до него и е следил съдбата му. От послеслова става ясно, че е ползвал добри документални източници. Но не достоверността е най-важната в романа, а тънкият психологически рисунък на образа на музиканта, известен само с клишираната си биография. Барнс отмества клишетата, разбива баналностите и ни показва чудовищния образ на режима на Сталин и унищожителния начин на оцеляване на талантливия Шостакович. 

През 12 години Властта се сеща за него и протяга хищнически ръце. Цяло чудо е, че не загива от куршум в тила още през 1936 г., когато е заподозрян от КГБ, че заговорничи срещу изверга, избил руската интелигенция барабар с половината си приближени. Само защото Сталин и Жданов нямат ухо за музиката, композиторът живее в страх десетилетия. Чудовищната ирония е, че той се чувства в безопасност само по време на Втората световна война – тогава Сталин не прави временно чистки – приоритетите са други. 

Чрез образа на музиканта Барнс поставя известната на всички авторитарни общества дилема – трябва ли да се противопоставиш и да умреш, или е по-разумно да се огънеш, за да оцелееш и да предпазиш близките си. Струва ли си геройската смърт, която повлича цели семейства, или да оживееш е истинското геройство. За Запада, където тази дилема е непозната, темата вероятно е нова и неизследвана. За комунистическите общества с тайна полиция и денонощен натиск върху интелектуалците – това до ден днешен е жива рана. Как да различиш предателите от жертвите – това е въпросът. 

През устата на Шостакович писателят дава всички нюанси на проблема, описва цялата трагедия на оцелелите с цената на тежки компромиси със съвестта им, която всъщност ги унищожава. Такъв е случаят и с композитора, известен със забранената си опера „Лейди Макбет от Мценска околия”, с речите и статиите си в защита на социалистическата власт, които нито са писани, нито са четени от него, с членството си на стари години в комунистическата партия, която ненавижда, с привидното си съгласие с режима, който смята, че критикува с музиката си и който има уши, ще разбере. „Като го оставиха да живее, те всъщност го убиха”, пише Барнс. И тази духовна смърт наистина е ужасяваща. 

Именно там е центърът на „Шумът на времето” – в трагичното изяждане на героя от собствената му съвест, в малодушното му преглъщане на всички абсурди, в неизказаното му възмущение от всички хора на изкуството от Запада, които хвалят съветския режим, убивайки и последната надежда на тези, които някак оцеляват в него. И това прави чест на автора – един ненаивен западняк, за разлика от мнозинството, прозрял източноевропейската трагедия. 

Изненада е, че четири път в романа се споменава „български милиционер”. Такъв е коронният номер на сина на композитора като малък – да показва как си връзва връзките българският представител на реда. Метафора, която кара читателя, изкарал десетилетия зад Желязната завеса, да се почувства разбран от проницателния Барнс. 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Жените се отнасят с пренебрежение към онези, които ги обичат и обичат тези, които ги пренебрегват.”

Мигел де Сервантес, испански писател, роден на 29 септември преди 476 години

Анкета

Остава ли ви време да четете книги?

Да, както винаги - 80%
Все по-малко - 20%
Не чета изобщо - 0%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Камъчета под езика" - рядка и дълбока книга

 

Написаното от Марин Георгиев е амалгама от автобиография, история, литература и конюнктура, строги и точни наблюдения на писатели и поети, на характерите и поведението им, както и превъплъщенията им и преди, и сега

Прометей, герой и жертва

 

Без съмнение „Опенхаймер“ ще бъде един от най-добрите филми в историята на киното. Невероятна операторска работа, изключителна актьорска игра и впечатляващи саундтраци.

Не губете време...

Нагоре по стълбата, която води надолу

 

 „Астероид Сити“ на Уес Андерсън  - ЗАЩО?