Според легенда шедьовърът на Мигел де Сервантес – „Дон Кихот”, е почнат и поне частично написан в затвора, пише в свой очерк BBC. Известно е, че през 1597 и 1602 г. писателят е затворен за известно време за финансови нарушения в качеството му на държавен чиновник. Може ли затворът да е муза? Очевидно да.

Фьодор Достоевски, който използва образа на умопобъркания идалго за своя княз Мишкин от „Идиот”, също има опит зад решетките. Той вече е публикувал първия си роман „Бедни хора”, когато през 1849 г. попада в ареста. Обвинен е в участие в забранена група на интелектуалци, известна като Кръга на Петрашевски, сметната за опасна за властта. Всички обвиняеми са осъдени на смърт, изведени са на Семьоновския площад, за да бъдат екзекутирани и едва в последната минута царят отменя смъртното им наказание. Достоевски е пратен за четири години на каторга в Сибир. След нея написва най-добрите си книги – „Престъпление и наказание” и „Братя Карамазови”. Според Джеймс Джойс в тях резонират преживяванията му от затвора. Най-близо до тях обаче са „Записки от мъртвия дом”, публикувани през 1861 г.

Копнежът по свобода личи най-ясно в прозата на Александър Солженицин, който започва да пише, докато 8 години работи в съветски трудов лагер. Арестуван е през 1945 г. заради пренебрежителни коментари по адрес на Сталин в писмо. През 1955 г. е изселен в Южен Казахстан. Там в самота написва първия си роман, без изобщо да очаква, че някога ще бъде публикуван – „Един ден от живота на Иван Денисович”. Това се случва през 1962 г., 9 години след смъртта на диктатора Сталин. Романът е първият в историята, който показва истината за лагерите на съветския режим. Шедьовърът на Солженицин „Архипелаг ГУЛАГ” е завършен през 1968 г. и е тритомна сага за извращенията на социализма. През 1970 г. писателят получава Нобелова награда за литература.

Американският мислител Хенри Дейвид Торо също е силно повлиян в творчеството си от единствената нощ, която прекарва зад решетките. Той попада там заради отказа му да плати данъците си в знак на протест срещу Мексиканско-американската война и продължаващото робство на чернокожото население. Този епизод е в дъното на прочутата му реч от 1848 г., публикувана като есе „Гражданско неподчинение” (Civil Disobedience).

Мисленето на Торо повлиява Лев Толстой, Ганди, Мартин Лутър Кинг. Писмо на Кинг през 1963 г. от затвора гласи:”Аз съм в затвора, защото несправедливостта е тук” и е класически документ на движението за граждански права.