Уникалната сграда на Читалище „Светлина” в град Шипка, която е в руини, предизвика силно обществено вълнение. Преди два дни фотографът Божидар Чоторов извади проблема на показ, като публикува снимки в социалните мрежи.

Фотографът разказа по Нова телевизия:

„Когато публикувах снимките, не очаквах да има толкова широк отзвук, но хората се оказаха изключително съпричастни към тази кауза, което ме кара да вярвам, че все още културата не е загинала в България. искрено се надявам, че парите, необходими за възстановяването на читалището, ще бъде събрана. Говори се за сума от порядъка на 80 млн. лв.”

Той и семейството му обикалят страната и снимат забележителностите. В обектива им обаче попадат и доста голямо количество сгради пред разруха.

„Една част от хобито ни е т.нар. урбекс туризъм, тоест издирваме изоставени красиви сгради, които се опитваме да ги запазим, като целта ни не е просто да направим кадър на даденото място, а да уловим емоцията и духа на това място”, каза Чоторов.

Прелестната сграда е строена с дарителски средства и доброволен труд.

„На това място през 1861 г. шипченецът Христо Караджов инициира създаването на първата читалня, която по времето на Руско-турската освободителна война е напълно изпепелена от пожар. През 1931 г. се прави първа копка на читалището, в което се намираме в момента. То е построено изцяло с дарителски средства и доброволен труд”, разказа Веси Панайотова, кмет на Шипка. Според нея ръководството на Община Казанлък поставя други приоритети от обществена значимост на дневен ред.

"Основано през 1861г. по инициатива на 24 годишния родолюбив даскал Христо Караджов Народно читалище „Светлина” е едно от първите читалища в България.

По време на руско-турската освободителна война читалището изчезва в пламъци, но много скоро след нея дейността е възстановена в сградата на новопостроеното училище.

През 1930 г. читалището се сдобива със нова собствена сграда с уникалната си архитектура в центъра на града. На 861 кв.м. са разположени киносалон, театрална сцена и множество помещения, в които е кипял културен живот. За концерти, художествени представления и филмови прожекции, в читалището са се събирали като жителите на гр. Шипка, така и хора от околните райони.

За съжаление след "промените", поради липса на средства сградата е оставена да се руши и в момента представлява жалка гледка...", написа фотографът във "Фейсбук".

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

„Ние сме за света все още една неизвестна кинотеритория. Тепърва трябва да пробиваме - нямаме унгарския, полския, чешкия или немския опит от миналото.”

Никола Рударов, български актьор и режисьор, роден на 6 декември преди 98 години.

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков

"Звезден пратеник". Марин Георгиев за Николай Кънчев, за истината

 

Пътят и съдбата на Николай Кънчев са част от пътят и съдбата и на българската поезия от края на 50-те години до 2007, когато той напусна този грешен свят.

Потокът на паметта: разкази между личното и родовото

Сборникът на Тодорис Гонис „Черната рокля на гарвана“ прави опит да изгради многопластова карта на паметта, в която личното преживяване се преплита с колективната история и устната традиция