АНАСТАСИЯ БУТСКО, DW
Преди точно един век, на 2 декември 1923 г. в гръцкото мигрантско семейство Калогеропулу в Манхатън се ражда Мария Анна София. Едва 17-годишна тя се появява на световната сцена под името Мария Калас и бързо се превръща в най-голямата оперна звезда на всички времена. И до ден-днешен.
Премиерата на филма за Мария Калас ще е едва догодина в Атина, където навреме за юбилея на певицата е открит и неин музей. От ЮНЕСКО са включили изпълненията на певицата в своя списък на световното културно наследство, а през лятото ще бъде пусната и монета от две евро с нейния лик.
Вълшебен глас и фурия на сцената
„Защо Мария Калас остава единствената оперна певица от миналото, която и днес присъства не само в музиката, но и в театъра, във филмите, в изобразителното изкуство и дори в светските хроники?“, пита нейната биографка Ева Гезине Баур, авторка на книга със заглавието „Мария Калас. Гласът на страстта“. С какво е толкова уникална?
Тя не е единствената, която задава този въпрос – за феномена Калас е изписано много. И тя е вдъхновявала редица творци през годините – като например Франко Дзефирели, който пише за нея следното: „Светът на операта се промени. Като че ли започна ново летоброене: преди Калас и след нея“.
Предизвиква революция в оперното изкуство
Тя е била на сцената по-малко от 30 години, за което време е изпълнила 47 роли и е предизвикала истинска революция в оперното изкуство. Най-известни са изявите й в „Лучия ди Ламермур“ на Доницети, в „Тоска“ на Пучини и разбира се - „Норма“, за която самата Калас твърди, че Белини като че ли е написал тази роля за нея, макар това да е станало почти век преди нейното раждане.
Мария Калас се вижда на сцената предимно като пееща актриса. Именно по този начин, както пише нейната биографка Ева Гезине Баур, „тя успява да спаси операта от постепенното потъване в безразличие“. Тъй като на самата Калас нищо не й е било безразлично. „Нито една нота, нито един дъх, нито един жест или характеристика на жените, които е представяла“.
Но това е само едната страна на медала – любопитството към Мария Калас като жена е най-малкото толкова голямо, колкото и интересът към нея като творец.
Животът на Мария К.
Животът на Мария Калас е изпълнен с драми, които жълтата преса не пропуска да опише: бурни противоречия с оперните директори и с колегите на сцената, като например с нейната основна конкурентка Рената Тебалди. Калас дори намира сравнението с нея толкова неуместно, че го описва като сравнение между шампанско и кока-кола.
Хроничните й спорове с нейната доминантна майка занимават пресата точно толкова, колкото и бракът й с двойно по-възрастния производител на тухли Джовани Батиста Менегини. Тъй като Калас е твърде суетна, за да носи очила с дебели рамки, режисьорите търсят други възможности да й осигурят комфорт на сцената: Лукино Вискони, който поставя с нея „Травиата“ в Милано, подрежда по сцената парфюмирани кърпички, по които тя да се ориентира.
Дългогодишната връзка с корабовладелеца Аристотел Онасис е определяна и като токсична, за чиято женитба с президентската вдовица Джаки Кенеди Мария Калас разбира от вестниците. И, разбира се, екстремното отслабване от 90 до 60 килограма само в рамките на няколко месеца - това и до днес е обект на любопитство. Междувременно е известно, че е била приложена хормонална терапия – най-модерната, съществувала тогава, която се е оказала много ефективна и също толкова опасна за здравето.
Мария Калас умира в самота в Париж – със своите 40 кожени палта, 250 кашмирени пуловера, безброй чанти, пълни чекмеджета с кадифени ръкавици, много от които изобщо не са били носени.
„Най-модерната от всички жени“
Дали обаче всичко това ни приближава до феномена Калас? „Не“, казва нейната биогарфка Баур. Защото всички слухове и митове представят Калас все като жертва – на твърде властната й майка, на търсещите сензация репортери, на неверния любим. Точно това изкривява нейния образ. Тъй като тя никога не е била жертва – нито на сцената, нито извън нея. Тя сама е определяла и живота си, и пеенето си - решително и без каквито и да било нюанси.
„В определен смисъл тя е най-модерната от всички жени“, пише за Калас големият италиански режисьор Пиер Паоло Пазолини. „Но в нея живее една жена от Античността - особена, тайнствена и магична.“ И може би точно това я превръща в един от най-великите артисти на всички времена.
