ПЛАМЕН АСЕНОВ, "СВОБОДНА ЕВРОПА"

Мария Калас, оперна певица (1923 – 1977)

Произход: гръцко семейство, родена в САЩ

Образование: Музикална академия в Атина, частни учители в Гърция и Италия

Творчески позиции: Най-известната оперна певица на 20 век

Признание: Известна като La Divina, Божествената

-------

 Леонард Бърнстейн я нарича „Библия на операта”, но за всички тя си е La Divina, Божествената. По-просто казано – Мария Калас.

 Годината е 1954, Калас пее Верди - „Силата на съдбата”. Заглавието не е за нея, но сякаш е за нея. „Няма такава съдба като моята. Ужасяващо е!” – казва.

 Тъй като всички обичат великите хора да са техни хора, мнозина американци ще спорят с мен дали Мария Калас е европейска или американска певица, след като е родена и прекарала първите 13 години от живота си в Манхатън, Ню Йорк. Но истината е, че тя започва да пее пред публика и да учи пеене в Атина, после доучва в Италия, където талантът ѝ избухва и се разгръща докрай, а и цял живот предпочита европейските сцени. Не е случайно, че се представя само седем пъти в прочутата Метрополитън в Ню Йорк.

Бащата на Мария, родена Анна Мария София Сесилия Калогеропулос, е темпераментен грък, аптекар в Ню Йорк, който много обича жените. Майката е още по-темпераментна гъркиня, която четири дни след раждането на дъщеря си отказва да я погледне изобщо, ядосана, че не е момче. По-късно обаче ѝ писва от постоянните изневери, взима си двата куфара и двете дъщери и се връща в родната Атина. Вече е открила таланта на Мария и я мъчи, като я кара да пее и пее.

Времената са тежки, тя праща тийнейджърката да прави компания за пари и продукти на гръцките, а после и на немските войници. Мария не прекрачва границата от компаньонка към проститутка, но намразва майка си завинаги.

И все пак - силата на Съдбата. Защото точно заради майчината амбиция, божественият дар на Мария се развива пълноценно.

Дебютът й е през 1938 в Атина, а първото истинско признание идва през 1946 на Арена ди Верона. Калас е сто килограмова млада дама, чиито глас и талант карат всички на тълпи да се влюбват в нея.

 Но и това е само прелюдия към истинския триумф три години по-късно. Мария е ангажирана във Венеция за Брунхилда от „Валкирия” на Вагнер, но се налага да изпълни и Елвира от „Пуритани” на Белини. Само за три дни Калас превключва от неистово драматичната Брунхилда до прелестно цветния глас на Елвира. Според критиците на света може би има певци, способни да направят този преход, но в рамките на цялата си кариера, не за три дни.

 Тогава се ражда прозвището на Мария Калас - La Divina.

 Но тя прави чудеса не само с гласа си. Мария се подлага на изтощителни диети и отслабва, а с античния си гръцки профил и очи на Клеопатра се превръща в една от най-красивите жени на планетата. Известният италиански режисьор Франко Дзефирели пък, полудял по нейния талант, я учи на актьорство.

 Но Калас пее редовно в оперни спектакли още само петнадесетина години. После, все по-рядко, участва само в концертни изпълнения.

 Междувременно изживява любов, за каквато мнозина могат само да мечтаят. А после изживява и любовна трагедия, която никой дори не иска да си представи.

 Калас дълго е женена за италианския богаташ Джовани Менегини, но през 1957, когато двамата гостуват на яхтата на Аристотелос Онасис, бракът им се разпада. Мария и Аристотелос се влюбват лудо и веднага решават да заживеят заедно, а Джовани слиза от яхтата самотен. За Мария следват невъобразими години на щастие, лукс, екстравагантност и лудории.

 Всичко свършва през 1968, когато Онасис среща Джаки Кенеди. Този път Мария слиза от яхтата самотна.

 Останала без глас, без любов, без света в краката си, Мария Калас се затваря вкъщи с една прислужница и през 1977, едва на 54, умира. Така се затваря най-божествената страница от най-знаменитата Библия на операта през ХХ век.

 

 

  • ПРИЗВЕДЕНО В БЪЛГАРИЯ

    Христо Бръмбаров  - корифеят на българското певческо изкуство 

    Внушителен е броят на неговите ученици - Гяуров, Гюзелев, Узунов, Селимски, Димитър Петков, Рафаел Арие, Гена Димитрова, Катя Георгиева,  Димитър Петков, Стефан Еленков,  Рада  Конфорти, Тодор Бонев, Лиляна Василева, Стоян Попов, Сабин Марков...

    ---

    Тази година се навършват 120 години от рождението му.

„Най-простото сюрреалистично действие се състои в това да излезеш на улицата с револвер в ръка и да стреляш напосоки в тълпата колкото можеш повече. Всеки, който никога не е изпитвал желанието да се разправи по този начин с унижението и затъпяването, явно сам принадлежи към тази тълпа, а собственият му корем е на нивото на куршума.“

Андре Бретон, френски писател, роден на 19 февруари преди 129 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Петте кьошета“: несглобяемият пъзел

 "Смятам романа на Панайот Карагьозов за остра реплика към цялото умилително носталгично венцехвалене на социализма, към който мнозина са се устремили да ни върнат не само чрез медиите и социалните мрежи, а и с конкретни действия", пише Алберт Бенбасат.

Вярвайте в чудеса!

 

„Не затваряй очи“ е въздействащ и топъл филм, необходим да сгрее загрубелите ни и потънали в света на материалното души...

Куинси Джоунс и несъществуващите формули за успеха

 

Между огромното количество от архивни материали, истинската ценност на филма "Quincy" се разкрива в непрофесионално заснетите кадри от телефона на Рашида Джоунс, които се появяват по-рядко, отколкото ни се иска.