Българската оперна певица Райна Кабаиванска беше отличена с едноименната награда на международния фестивал във Верона на името на легендарната Мария Калас, съобщи БНР. Кабаиванска е първата чужденка, която получава това признание.

"Във Верона наистина направиха един голям празник. Аз съм свързана по някакъв невероятен начин с Верона и с името на Мария Калас. Бях във връзка винаги и с Калас, която за мен беше един кумир. Аз бях студентка в Софийската консерватория, когато един мой приятел ми каза: "Аз имам едно радио, което хваща и чужди станции". Отиваме в неговата малка стаичка и с едно първобитно радио чувам един глас невероятен, който пее от Вагнер до Белини, от Верди до Росини, някакъв феномен. И тогава така си помислих: "Аз трябва да отида там, където се пее така".

Когато ми дадоха стипендията, за да отида в Болшой театър, аз отидох при Вълко Червенков, тогава той беше големият вожд, и го помолих да ми смени стипендията за Италия. И той с един мощен благороден жест ми каза: "Добре, заминавай за Италия". И се намерих в Милано, където я чух в Миланската скала и където после работихме заедно.

Моята кариера е много свързана с Верона и много свързана с Мария Калас. И тази награда беше, как да кажа, логичният край на тази чудесна романтична история", заяви оперната певица за БНТ.

Международният фестивал „Мария Калас” се провежда във Верона от 2013 година, когато беше отбелязана 90-годишнината от рождението на именитата оперна певица от гръцки произход. Нейния дебют на „Арена ди Верона” е на 2-ри август, затова и наградата, учредена на нейно име – бронзова статуетка на скулптура Албано Поли, представяща фигурата й, се връчва винаги на този ден.

Райна Кабаиванска е втората жена с тази награда след сопраното Мария Кяра. Всички лауреати досега са само италиански оперни певци.

Признанието към Кабаиванска, която живее в Модена и е много популярна в Италия, беше изразено чрез изпълнения на нейните възпитаници Кяра Изотон – сопран, и на тенора Рейналдо Дроз.

 

  • ПЪТЕПИС

    "Утре не съществува. Има само днес" - Карибите отвътре

    • Доминиканците са благи и добронамерени хора;
    • Майката тук е на почит, от бащите никой не се интересува, защото майката на децата е сигурна, а бащата никога не е;
    • В Доминикана вечерно време се кара само на дълги светлини. 

„Мисля, че генерално човек не може да живее без религия. Някои могат да я заместват с култура, какъвто е случаят при мен.”

Марио Варгас Льоса, перуански писател, роден на 28 март преди 89 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Убийство на булевард „Стамболийски“ или роман учебник по съвременно обществознание

Тази книга има и поколенчески, носталгичен привкус. Тя звучи преди всичко с гласа на героя, който е най-близо до възрастта на автора – чрез спомените, езика, начина на мислене (познаваме го ясно и от предишната му повест „Старецът трябва да умре“)...

Когато залогът е по-голям от живота…

Сюжетът на „Залог“ е поднесен увлекателно и непосредствено, но в него има излишна орнаменталност – дразнят протяжните сцени в чифлика на Паница, с неизбежните хора , песни и гърмежи, напомнящи стилистиката на Миклош Янчо, разкриването и овладяването на заговора напомня нощно театрално шоу...

Един философ разговаря с вечността: Октавиан Палер на български

Сборникът с есета „21 въображаеми писма до 21 велики мъже“ е своеобразна игра с философията и живота на творците, в която игра всичко се променя...