Оркестърът на БНР под диригентството на Марк Кадин ще закрие сезона си на 2 юли в столичната зала "България". В програмата е включена музиката на Дмитрий Шостакович към легендарните "Москва-Черьомушки" и "Хамлет". Концертът е от 19 ч.

"Това е дългоочаквана програма. Ние я запланувахме още преди година, но заради пандемията бяхме принудени да я отложим. Музиката е толкова искряща, ярка и необикновена, че за нея не подхождат стандартни определения. Представете си, че в един магазин гръмват едновременно всички бутилки шампанско!", разкзава Марк Кадин.

"Москва-Черьомушки" е единствената оперета на Дмитрий Шостакович. Създава я през 1958 г. в недългия период на нормализация в СССР след смъртта на Сталин. Сюжетът е невероятен – няколко млади хора не могат да влязат в новия си апартамент, заради рушвети на чиновниците. На финала, доброто побеждава, чиновниците стават метачи, а героите празнуват своята победа.

Ясно е, че подобна история не би могла да се възприеме насериозно. Така възниква една от най-веселите музикални пародии. В нея безупречно се съединяват тънкият вкус и острият хумор – Шостакович пресъздава цитати от Чайковски, руския фолклор и популярни съветски песни, най-известната от които е "Подмосковски вечери". 

"Москва-Черьомушки" е творба за идеали, за хорските мечти и реалността, която така не прилича на тях. Неслучайно, преди това ще прозвучи "Хамлет" – музиката на Шостакович към култовия съветски спектакъл по едноименната пиеса на Шекспир.

Музика към "Хамлет" са писали много известни композитори като: Лист, Берлиоз, Чайковски, Прокофиев. Шостакович се обръща към тази трагедия трикратно. Два пъти е писал за театрални спектакли, а веднъж за филм. В концерта ще прозвучи музиката, написана към спектакъла на Театър "Вахтангов" в Москва през 1932 г. Една от рецензиите гласи, че музиката на Шостакович е: "….. най-доброто, най-смелото в спектакъла, тя непрекъснато е на границата между иронията и сатирата."

Ще бъде изълнена и музика на друг руски гений - Сергей Прокофиев. Ще прозвучи едно от последните му произведения – Симфония концертанте за виолончело и оркестър. Той я създава с активното участие на друг забележителен музикант Мстислав Ростропович. Това произведение рядко звучи на сцената заради сложността на партитурата и е сериозно предизвикателство за солиста и оркестъра.

Солист ще бъде един от най-добрите български виолончелисти – Александър Сомов.

Професионалист от висока класа, виолончелистът Александър Сомов концертира като солов и камерен изпълнител в Европа, Япония и Китай. Още на 15 прави своя дебют на сцена, след което следват победи в няколко национални конкурса. Завършва Guildhall School (Лондон) със златен медал. Сомов е носител на редица европейски и международни награди. Свири със Лондонска филхармония (LPO), Лондонски симфоничен оркестър (LSO), Хале оркестър (Манчестър), Английски камерен оркестър и SWR, Northern Sinfonia (Великобритания), Stadtkapelle Achern (Германия), както и с повечето оркестри в България. Сомов е на поста Violoncelle Super-soliste на Филхармоничен оркестър Страсбург и е професор в Страсбургската консерватория.

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Запомни едно: ти, а не някой друг, решаваш съдбата си. Никой не може да живее вместо теб, нито пък ти можеш да живееш вместо някой друг.“

Е. Е. Къмингс, американски поет и драматург, роден на 14 октомври преди 132 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина