РУМЕН БЕЛЧЕВ, „Стършел“

Обяснявали са ми как социолозите познават резултатите от изборите – избират хиляда и нещо сънародници, толкова от град, толкова от село, процент жени, процент мъже, процент други, кръщават ги представителна извадка, питат ги кой им харесва и кой – не чак толкова, после събират, делят, умножават – и – познават, макар и с уговорката, че данните са към днешна дата, утре ако завали, може и да се променят. И така, представителната извадка посочва хептен представителната извадка на обществото, която ние, непредставителната, ще пратим да ни управлява.

А за да направим информиран избор, кандидатите за извадката трябва да ни кандардисат. Кандърмата по нашенски представлява в най-общи линии дране на ризи, биене на шамари, малко махаленски клюки и тържествен концерт за финал.

Ако само за момент приемем, че всичко, казано от държавните мъже, жени и други, е сто процента истина, стигаме до следните изводи:

• Водещата към момента партия е съставена от патологични лъжци и опорни точки.

• Догонващата ги пък краде милиарди дори с онова, на което нормалните хора само сядат.

• Има едни, които са на път да ни вкарат в трета световна или поне трета балканска война.

• Явява се и някакъв аптекар, който продава краден бензин.

• А пък онази нова формация е съставена от шизофреници, пияници, наркомани, мъже с нетрадиционна таквази ориентация, общо взето – пезевенци.

• В Европарламента заседават изпратени от нас погрешка национални предатели.

• Разцепена партия обвини отцепниците, че досега само се били возили в нея и накрая даже не си платили сметката, затова направо ги изхвърлили в движение.

За сваляне на напрежението и развеселяване на публиката в почивката между два рунда, извинете, дебата, се явяват клоуните – мушмороци, сменили по пет партии, и ни обясняват, че го правели, за да не изневерят на принципите и идеалите си. Публиката пада от смях, защото веднага се сеща за дъвката „Идеал”, която не правеше балончета, но се разтягаше чудесно.

Изобщо – ако вярваме на изреченото през тоя скапан месец, във всички партийни листи вампири-таласъми танцуват по налъми.

И така – до деня, в който ще преброят гласовете, ще обявят победителите и победените и, подготвени от едномесечната кандърма, че който и да е първи, е направил някаква шашма, ужасени, че ще ни управляват лъжци, крадци, пезевенци и национални предатели, възмутени ще вдигнем по едно знаме с по-яка дръжка и ще излезем на площадите да бием тези, които празнуват победата с развети знамена със също толкова яки дръжки. Ще има пукнати глави, строшени коли, полицията ще тактува с палките по щитовете в такт три четвърти, изобщо – купон и всенародно веселие!

Тогава, притеснени да не би да ги почнем и тях, избраните от нас патологични лъжци, пезевенци, крадци и национални предатели, изведнъж ще оставят за малко основните си занимания и ще излязат да ни убеждават да се държим като цивилизовани хора, в името на националното единство, европредседателството, икономическия ръст и просперитета на България.

Дано все някой успее да им рече, че вземаме пример от тях – вампирите-таласъми!

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

 

"Понякога онова, което не можем да задържим, променя завинаги начина, по който виждаме света."

Ан Карсън - носител на Нобелова награда за литература

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...