РУМЕН БЕЛЧЕВ, "СТЪРШЕЛ"

Ако се вярва на проучванията, близо половин милион от нас изтъркват билетчета за по 43 лева месечно. Някъде около четири процента от средната работна заплата отиват за изтъркване. Пак ако се вярва на статистиките, за книги българинът харчи 0,6 (нула цяло и шест десети) на сто от приходите си.

Вие кога за последно пипахте книга? Не за да й забършете прахта, а за да погледнете буквичките в нея и да видите как става чудото – буквите се подреждат в думи, които, както казва класикът, понякога дявол знае какво значат.

Докато си спомняте, ще ви припомня една друга история.

В един хубав ден един учител по музика изловил, че някакъв хаймана вместо да внимава в урока, си чете книжка под чина.

- Какво четеш ти, сине майчин – попитал учителят, защото по това време така питали учителите, - я дай да видя с какво се забавляваш ти по време на час.

Погледнал в книгата, прочел първата строфа, прочел втората и разтреперан започнал на черната дъска с тебешира да разчертава петолиние и да пише нотите на тая песен, която уж всички знаем – „Върви, народе възродени”...

Такава е историята, така са станали нещата.

Да си помислим как днес би протекъл подобен разговор. Учителят по музика пак ще спипа хаймана да прави нещо под чина.

- Извинете за безпокойството, млади господине, мога ли да получа известна информация за извънкласните ви занимания в час – ще рече политкоректно учителят, а ученикът не толкова гузно ще измъкне изпод чина билетче от лотарията.

Учителят ще го по­гледне, ще извади стотинка от джоба си, ще изтрие последните две числа и радостно ще възкликне:

- Чувството е невероятно!

И ще хукне по коридора да се хвали каква голяма печалба е изтрита в неговия клас. А новият химн във възхвала на писмеността така и няма да бъде написан. 

Защо ви разказвам тази история?

Не е заради това, че когато си купувате книга за десет лева, два веднага заминават в държавния бюджет като данък добавена стойност, а когато си купувате билетче за десет лева – не. Не е заради това, че у нас билетчетата са освободени от повечето данъци, а българските книги – не. При три милиарда приходи хазартът е платил малко под сто и осемдесет милиона данък (нула цяло и шест десети от процента). За книгите данни няма, даже статистиката не се интересува от тях.

Очевидно държавата е преценила кое е по-важно за нея и българщината.

Та, защо ли ви разправям всичко това и ви губя времето? Ами – сетете се сами. Спомнихте ли си откога не сте пипали книга? Няма да ви мъча повече – много по-отдавна, отколкото сте изтрили поредното билетче.

И – няма нужда от нови химни – само мъничко ще редактираме стария и ще викнем, та ще запеем: „Изтрий, народе възродени...”

И чувството наистина ще е невероятно!

„Стремежът да се забраняват книги, да се въвежда цензура, да се затварят устата на несъгласните, да се проклинат тези, които са извън системата, да се нарушава неприкосновеността на личния живот и да се твърди , че е това е изключително спасение – всичко това е в природата на тоталитаризма.“

Кристофър Хитчънс, английски литературен критик и политически журналист, роден на 13 април преди 77 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Писателят си тръгва, остава читателят

 

Джулиан Барнс и в „Отпътуване“ използва писането като опит за осмисляне на себе си и света.

 

Деликатен и разтърсващ филм (ревю)

 

„Сантиментална стойност“ е трогателен и визуално впечатляващ филм, улавящ сложността на човешките чувства с рядка точност, деликатност и искреност.

 

За провокациите на егоизма

 

По своя жанр романът „Всичко, което имахме“ е антиутопия, но и трилър. Ако търсим влиянията, можем да ги видим не само сред майсторите на антиутопичното, но дори и при автори като Сартър...