РУМЕН БЕЛЧЕВ, „Стършел“

Тези, които никога не са чели нищо от сръбския писател Момо Капор, обичат да повтарят думите му, че някои хора остарявали като катедрали, а други – като цървули.

Писано е през миналия век. Днес сигурно е по-правилно да се каже, че остаряваме като компютри. Новите програми не са съвместими с нас, работим все по-бавно и с бъгчета, в харддиска започват да се появяват лоши сектори, информацията започва да се губи – в смисъл, че в момента, в който опитваме да си спомним нещо, се оказва, че вече сме го забравили.

Но все пак си спомняме – да речем, онази есен на 1989-а година, в която пет хиляди души излязоха пред Народното събрание, за да поискат референдум за водохващанията, заплашващи да превърнат Рила във възпятата от дядо Вазов велика рилска пустиня. Това – по време, когато никак не беше безопасно да се яви човек с лицето и името си и да рече, че не е съгласен с властта, защото моментално го обявяваха за агент на американския империализъм с всички неприятни последствия.

Властта обича гражданското общество – когато й маха приветливо с ръчица, разбира се. И не го обича, когато не маха. Медиите й – също.

„Работническо дело” пусна кратка информация, че група граждани са внесли нещо някъде и работата щеше да се оттече, ако малко по-късно не беше паднала Берлинската стена.

Никоя власт не обича тези, които не й махат приветливо. И медиите й – също. Три години по-късно, когато вече бе у тези, които ни обещаха светло бъдеще, кроткият пенсионерски протест за по-нормални пенсии ни бе сервиран така – „Алчни старци изпълзяха на припек”.

Алчните старци бяха майките и бащите ни, но любовта към партията и управляващите очевидно е по-силна от всичко!

Мина се време, старците отпътуваха към по-добрия свят, за да ни освободят места в чакалнята към терминала, гражданското общество позастаря заедно с нас и взе да не се връзва много-много на партийните кандърми. Намери му се заместител – партиите започнаха да докарват представителни извадки на граждански общества с автобуси за митингите си, а по-заможните направо си поръчваха цели влакове със симпатизанти.

Медиите услужливо отразяваха масовата народна подкрепа на гражданското общество за правителството и корумпираните, докарани срещу две бири и един сандвич на пазар в София, привърженици на опозицията.

Все пак по едно време гражданското общество се поразмърда, свали някакво правителство, дойде друго, което си назначи нов председател на ДАНС и изведнъж площадите отново се напълниха с хора, които, за да стигнат до тях, си дупчат билетчета. Срещу тях се изправиха достойните независими медии, които светкавично ги класифицираха: една част лумпени, втора – алкохолици, малко наркомани, хора без друга работа, платени соросоиди и сума ти заблудени овце и говеда.

Ако нямате бъг в паметта, сигурно ще се сетите за снимката, в която полицай успокоява уплашено от блъсканицата момиче. След като се оказа, че момичето не е наркоманка, алкохоличка или занимаваща се с други дейности мома англичанка, а просто ученичка, медиите и държавните агенции погнаха родителите й, които допуснали малолетно дете да участва в политически акции. И, тъй като това не беше достатъчно, привикаха момичето където трябва, за да го предупредят официално да не употребява алкохол и наркотици и да ходи редовно на училище – и пуснаха и тая информация по вестниците. Върви после обяснявай, че не си камила!

Защо си спомняме това? Ами – за да разберем новия медиен жаргон.

Недоволният от нещо човек вече не е гражданин на Република България, а само протестър.

Осмелилите се да излязат с лицата и имената си са „красиви и умни” – в смисъл – вие, мнозинството, подкрепящо правителството, сте грозни и тъпи според протестърите.

Дръзналите да напишат или рекат по радио или телевизия нещо напреки, са грантаджии, соросоиди (нали помните деветдесетте), джендъри и национални предатели, платени от американския империализъм. Да ви звучи познато?

Оттук до „хванете тогоз” не е много далеч!

Странно нещо са това медиите и техните собственици и покровители – остаряват или като компютри, или като цървули.

 

  • IN MEMORIAM

    Европеецът Пламен Асенов

     Негова е поредицата „Великите европейци“, излязла в книги, излъчвана по радио „Пловдив“ и публикувана на сайта на „Свободна Европа"

     
  • ПОЗИЦИЯ

    ВУЛКАНизациии

     Коментар на Митко Новков по повод скандала с наградата за роман на годината, която се връчва от фонд "13 века България"

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Приближаване до Кръстю Лафазанов

    Той не става зъболекар, въпреки че е приет първоначално стоматология, но прави ярки, запомнящи се и незабравими роли в стойностни тв спектакли.

„Защо хората вървят след мнозинството? Защото правото е на негова страна ли? Не, защото е силно!“

Блез Паскал, френски математик и литератор, роден на 19 юни преди 401 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Фантастичният свят на магията и езика

 

Слабо звено на „Вавилон: Тайна история“ от Ребека Ф. Куанг е вмъкването на идеята за дискриминацията, която като че ли става неизменна част от съвременната художествена литература...

„Back to Black“ – новият биографичен филм за Ейми Уайнхаус

 

Биографичните филми работят тогава, когато разглеждат малка и слабо позната част от живота на героя и фокусират вниманието си върху нея

Метерлинк на XXI век

 

Не на последно място, говорейки за Саманта Швеблин и конкретно за сборника „Седем празни къщи“, няма как да подминем и факта, че той е постпандемичен, което засилва темата за самотата, за счупените връзки, за личните лудости…